Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение №217/05.12.2008 г., постановено по адм. д. № 140/2008 г. Административен съд гр. С. е отменил решение № 7/27.05.2008 г. на директора на РУ”СО” гр. С., с което е оставено в сила разпореждане № 188/21.04.2008 г. на началник отдел „Краткосрочни плащания и контрол” при ТП на НОИ гр. С., с което се разпорежда внасяне на сума по ревизионен акт за начет в размер на 4750 лв. на ЕТ „З. Т. – Терзо –ЗТ” гр. М. като незаконосъобразна.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ"СО" гр. С. с оплакване, че също е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, изводите на съда били направени вследствие на игнориране и изопачаване на събраните по делото доказателства. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на АС за правилно. Правото на парично обезщетение за бременност и раждане произтича от осигурителното правоотношение. В случая осигурителното правоотношение се основава на трудовото правоотношение, по което е работило лицето.

Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

Спорът касае изплатени от ЕТ "З. Т.-Терзо - ТЗ" гр. М. парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и за бременност и майчинство на лицето М. Д. Щ.. Трудовият договор между работодателя и Щърбанова е сключен на 11.03.2004 г., но работничката не е осъществила трудова дейност и не е получила трудово възнаграждение, тъй като е била в отпуск поради бременност и раждане. По делото не се спори, че М. Щ. има 6 месечен осигурителен стаж за всички рискове, което обстоятелство е...