Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.
Образувано е по жалба на адв.. О., като пълномощник на Г. П. А. срещу решение №811 от 03.09.2008 г., постановено по адм. дело №1422/2008г. от Административен съд – София-град. Счита, че същото е неправилно – като необосновано - постановено при неизяснена фактическа обстановка и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което да отмени обжалвания акт – Заповед № ЧР-2-34/15.02.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане и осъди АСП да заплати на доверителката й обезщетение за времето, през което е заемала държавна служба.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:
Със заповед № ЧЛ-1 549/24.10.2007 г. на основание чл. 15 ал. 1 ЗДСл Изпълнителният директор на АСП е назначил Г. П. А. на длъжността „главен експерт” в отдел „Закрила на детето”, с ранг ІV младши, длъжностно ниво Б7 в Дирекция „Социално подпомагане” общ.Сандански, обл.Благоевград със срок до завръщане на титуляра П. А. А..
Със заповед № ЧР-2 33/15.02.2008 г. на основание чл. 103 ал. 1 т. 1 ЗДСл и лична молба от лицето Изпълнителният директор на АСП прекратил служебното правоотношение с П. А. А., считано от 20.02.2008 г.
Със заповед № ЧР-2 34/15.02.2008 г. на основание чл. 103 ал. 1 т. 7 ЗДСл Изпълнителният директор на АСП прекратил служебното...