Производство по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба на Г. В. И. от гр. П. в качеството му на управител на "Валери 1" ЕООД гр. П. против Решение №9300 от 15.09.2008г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение по адм. д.№ 4470 по описа за 2008г., с което е отхвърлено оспорването на касатора на чл. 5; чл. 6, ал. 1, т. 1, т. 5, т. 6, т. 7 ; чл. 6а, ал. 1; чл. 8, ал. 9, т. 6; чл. 11а; чл. 11б; чл. 14, ал. 2; чл. 18, ал. 2; чл. 19, ал. 2; чл. 19а, чл. 19б; чл. 19в; чл. 20; чл. 25, ал. 2 от Наредба № 37 от 2 август 2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, съгласувана с министъра на образованието и науката (обн. , ДВ, бр. 82 от 2002 г., изм. и доп., бр. 42 от 2004 г., изм. с Решение № 8267 от 2004 г. на ВАС на РБ -бр. 96 от 2004 г., изм. и доп., бр. 44 от 2006 г., бр. 3 от 2008 г.).

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразяващи де в неотчетена колизия между посочените норми и тези на нормативни актове от по-висока степен - нормите на чл. 151 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), чл. 1, ал. 2, чл. 3, ал. 2 и 3, чл. 19 и чл. 21 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/, Закона за защита на конкуренцията/ЗЗК/ и търговския закон/ТЗ/. Липсват мотиви по колизията с чл. 3 ал. 1 от Закона за нормативните актове/ЗНА/ и относно текста на чл. 6 ал. 1 от Наредбата, с който недопустимо се регулират вещноправни отношения. Принципно неправилно е, че ЗОАРАКСД не се прилага поради това, че Законът за движение по пътищата е специален по отношение на него. С оспорените текстове се създава явна среда за нелоялна конкуренция. Не са законосъбразни мотивите и относно вътрешните теоретически и практически изпити, които противоречат на текста на чл. 151 ЗДвП и не е вярно, че съответстват на посочените актове на европейското право. Иска се отмяна на решението и отмяна на посочената част от подзаконовия нормативен акт или връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС.

Ответникът - министърът на транспорта оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Геренска.

О. Ц. В. поддържа мотивите на касационната жалба.

О. С. за обучение в автомобилния транспорт-БГ не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното:

Правилно тричленният състав е приел, че оспорената наредба е издадена в изпълнение на законовата делегация на чл. 152 от ЗДвП и в изпълнение на изискването за съответствие с европейското законодателство на подзаконовите ни нормативни актове. С нея са уредени условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение. Разпоредбата на чл. 152, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗДвП, в приложимата редакция към момента на издаване на наредбата, регламентира, че министърът на транспорта: т. 3 - съгласувано с министъра на образованието и науката с наредба определя условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешения за тяхната дейност; т. 4 - с наредба определя условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление по реда на чл. 171, т. 1, буква "в" . В ал. 5 на чл. 152 са уредени изискванията спрямо лицата извършващи теоретично и практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства спрямо учебния кабинет, учебната площадка, офисът, учебните моторни превозни средства, преподавателския персонал и технически сътрудници и организацията по провеждане на учебния процес и оценка на курсантите, като е предвидено нормативната регламентация на тези въпроси да се уреди с наредба. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваните разпоредби на Наредбата са създадени от компетентен за това орган - министъра на транспорта, който е оторизиран да прилага закона и е съгласувана от министъра на науката и образованието, съгласно чл. 152, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗДвП. Оплакванията за нарушаване на законовата норма относно компетентността на изпитващите органи са неоснователни, предвид обстоятелството, че с атакуваната наредба се въвеждат предварителни теоретични и практически изпити, което само би довело до по-високо качество на подготовка на явяващите се на изпит кандидат-водачи на МПС и по никакъв начин не нарушава правата както на обучаващите, така и на обучаваните в процеса на обучението.

Основното оплакване в касационната жалба е, че въведените допълнителни изисквания към лицата, които обучават кандидати за водачи на моторни превозни средства по отношение материалната база (учебен център и автомобили), изискванията към личния състав (преподавател и технически сътрудник), изискванията за нови технологии в обучението, респективно критерии за организацията по провеждане на обучението и изискванията за оценка на знанията (вътрешни теоретични и/или практически изпити) и специални изисквания за товарните автомобили за обучение на водачи категория "С" и други, са неприемливи тъй като ще оскъпят курса на подготовка и обучение, ще доведат до ограничаване на конкуренцията и неоправдано ще наложат масова замяна на досегашните автомобили с нови. Въведените нови изисквания налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане целите на ЗОАРАКСД - чл. 1, ал. 2, чл. 3, ал. 2 и 3, чл. 4, ал. 2, чл. 19 и чл. 21. Това оплакване е неоснователно, защото, без съмнение, основна цел на Закона за движението по пътищата, в частта му, относно приложното поле на атакуваната Наредба, е повишаване на качеството на подготовката на кандидатите за упражняване на дейността по управление на МПС. Оспорените текстове не само не противоречат но и са от непосредствено значение за постигане на посочената цел. Организацията, по-добрата материална база и качеството на регулираното обучение, включително и предвидените вътрешни теоретични и практически изпити, са в пряка връзка с посочената цел. Така изискванията, въведени с тези разпоредби, не могат да се окачествят като „ограничения и тежести, които не са необходими за постигането на целите на закона” по смисъла на чл. 3 ал. 3 от ЗОАРАКСД. Техническите изисквания към изпитните превозни средства, с основание са приети от първоинстанционния съд като средство за транспониране на европейски директиви в тази материя с отлагане на действието на изискванията за 01.01.2010г. Не може да не се споделят мотивите на съда относно това, че правото на свободна стопанската дейност няма абсолютен характер и че цел на ЗОАРАКСД е свеждане на административното регулиране и административния контрол върху тази дейност до обществено оправдани граници, които в случая не са надхвърлени. Макар и стопанска дейност, тази по подготовка на водачи на МПС има специфичен характер, предвид обстоятелството, предвид масовия й характер и значението й за здравето и живота на хората и правната регламентация на тази дейност следва да бъде обект и на норми от публичен ред, които с безусловната делегация на чл. 152 ал. 1 т. 3 от ЗДвП са издадени с процесната Наредба при действие на компетентния орган при условията на оперативна самостоятелност.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение №9300 от 15.09.2008г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение по адм. д.№ 4470 по описа за 2008г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Ш./п/ С. А./п/ Т. Н./п/ М. З. Т.Н.