Касационното производство е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция МВР-гр. В. против решение № 2377/10.10.2012г. по адм. д. № 1965/2012г. на Административен съд –Варна. Изложени са доводи за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила постановено съдебно решение. Иска се отмяната му.
Ответникът-Д. Р. Й. представя по делото писмен отговор, в който оспорва касационната жалба като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна.
С обжалваното решение съдът отменя заповед рег. № К-332/27.04.2012г. на директора на ОД на МВР-Варна, с която на основание чл. 30, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 99, т. 1 от АПК, чл. 274а от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) и чл. 32, ал. 1 от Инструкция Із-2813/04.11.2011г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и предложение рег. № 17989/26.04.2012г. е отменена като незаконосъобразна заповед рег. № з-59/02.03.2012г. на началника на Четвърто РУП-Варна за налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца.
За да постанови този резултат съдът приема, че административният акт е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби, тъй като преценката на доказателствата, събрани в хода на административната процедура е предоставена изцяло на органа на дисциплинарната власт и само той може да определи вида и тежастта на дисциплинарното наказание, и тази преценка не може да бъде подлагана на преразглеждане в производство по чл. 99 от АПК. В конкретния случай не се твърди установяване на нови доказателства, а само, че първоначално събраните са неправилно оценени, което не е съществено нарушение на правилата по ЗМВР и ППЗМВР по смисъла на чл. 99, т. 1 от АПК. На второ място след влизане в сила на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е недопустимо да се извършва преквалификация на нарушението в каквато насока е и забраната по чл. 252 от ППЗМВР-при обжалване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание изменението или отмяната и не може дадоведе до налагане на по-тежко наказание. Решението е правилно.
Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. В касационната жалба относно поддържаните отменителни основания за обжалваното решение жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на материалния закон от административния съд поради приетата от него незаконосъобразност на административния акт. Съдът постановява законосъобразни и правилни съображения, които се споделят от настоящата инстанция.
Основното оплакване на касатора, че административният съд допуска нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт е неоснователно. Според посоченото в оспорения административен акт основание за отмяна на заповед рег. № з-59/02.03.2012г. на началника на Четвърто РУП-Варна за налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца на полицай Д. Р. Й. е становище рег. № К-4783/23.04.2012г. на директора на дирекция „Човешки ресурси”-МВР, в което е посочено, че наложеното с цитираната по-горе заповед наказание „порицание” не съответства по тежест на извършеното нарушение и виновното поведение на полицая сочи на фактически състав на дисциплинарно нарушение, обуславящ наказание „уволнение”.
Законосъобразен е извода на решаващия съд относно липсата на материалноправните предпоставки за възобновяване на административното производство за издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ответника по касация.
Основанията за възобновяване в АПК са въведени изчерпателно. Те не могат да бъдат прилагани разширително, тъй като това производство засяга стабилитета на акта. Посоченото в оспорената пред АС-Варна заповед правно основание за възобновяване на административното производство –чл. 99, т. 1 от АПК изисква административният орган да представи и да се позове на конкретни факти, които твърди, че му дават право да инициира това производство. Правилно и в съответствие със събраните и оценени относими доказателства, първоинстанционният съд посочва, че не са налице нови доказателства, които да обосноват упражненото право от директора на ОД на МВР-Варна. Последният не посочва и пороци на административния акт по чл. 146 от АПК, които да обусловят незаконосъборазност на отменената от него заповед.
Законосъобразен е и извода на съда, че е недопустима намеса на горестоящия административен орган в предоставената по закон преценка на дисциплинарно-наказващия орган относно извършено ли е дисциплинарно нарушение и вида на наказанието, което следва да бъде наложено.
По тези съображения настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото.
По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 2377/10.10.2012г. по адм. д. № 1965/2012г. на Административен съд –Варна . Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ В. Г. В.Г.