Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във вр. с

чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на ЕТ „Г. Т.-Т. Ш.” гр. С., действащ чрез адвокат Ст.Марински, процесуален представител собственика Г. Г. Т., против решение № 1163/29.07.2010г., постановено по адм. Дело №1050/09г. по описа на Административен съд - гр. П., в частта му, в която като е изменен ревизионен акт /РА/ №260900008/24.03.2009г. на орган по приходите при ТД на НАП Хасково, е отхвърлена жалбата срещу същия ревизионен акт, установяващ задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 18854, 08 лв., ведно с прилежащите лихви; ДДС в размер на 7500лв., ведно с прилежащите лихви за данъчен период м. 10.2007 г.; вноски за ДОО за 2007 г. в размер на 2513, 40 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2007 г. в размер на 708 лв.; здравноосигурителни вноски за 2007 г. в размер на 577, 81 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК

. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионния акт. Претендира се заплащане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” /”ОУИ”/ Пловдив при ЦУ на НАП – не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо „А” отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1...