Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Бивар” АД, гр. М., чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 472 от 09.10.2012 г., постановено по адм. дело № 306 от 2012 г. по описа на Административен съд – В. Т., с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 06/1101370/17.10.2011 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП -град В. Т., потвърден с Решение № 103/24.02.2012 година на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” град В. Т. при Централно управление на Националната агенция за приходите..

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречия с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е изложил мотиви във връзка с некредитирането на заключението на вещото лице по проведената ССЕ. Твърди, че по отношение на спорните доставки са събрани достатъчно доказателства, които установяват тяхното реално извършване, поради което незаконосъобразно не му е признато право на приспадане на данъчен кредит по тях. Счита, че при издаването на оспорения РА са нарушени основополагащи норми и принципи на правото на ЕС, както и не са съобразени разрешенията по делата „Булвест” на ЕСПЧ и делото „Екотрейд” на СЕС. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отмени оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП” – гр. В. Т. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва същата и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят...