Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160 ал. 6 ДОПК.
Образувано по касационна жалба на "Булмекс" ООД, гр. В. Т., представлявано от управителя петко Й. П., против Решение № 637 от 08.10.2010г. на Великотърновски административен съд по адм. д.№ 446 по описа за 2009г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 800809/04.03.2009г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 211/25.05.2009 г. на директора на Д”ОУИ” В.Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са подробни доводи в тази насока. Отправя се искане до Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. ”ОУИ” В.Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк.. С., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Моли ВАС да остави в сила решението и да му присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на първо „а” отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и неоснователна поради следното:
С обжалваното решение е потвърден издадения на "Булмекс" ООД РА № 800809/04.03.2009г. на орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 211/25.05.2009г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- В. Търново, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 01.2007г. до м. 07.2008г. в общ размер 149 807.89 лв. по фактури, издадени от доставчиците "Ноел 2005" ЕООД, "Стилпласт-ВТ" ООД, "Стоя ойл" ЕООД и "Джей ма" ЕООД и е извършено доначисляване на данък за осъществени от дружеството доставки на недвижими имоти на физически лица за м. 09.2007г., като е начислена акцесорна лихва в размер на 15 992.62 лв., както и е определен допълнително корпоративен данък за 2007г. в размер на 81 214.35 лв. и лихви в размер на 11 503.31 лв., като за отчетната 2006г. са определени лихви за невнесени авансови вноски в размер на 260.50 лв.
С оспореното решение е установено, че предмет на стопанските операции по четирите спорни фактури, издадени от "Ноел 2005" ЕООД, са доставки на услуги - извършване на СМР по договор и по фактура № 88/22.04.2007г. "авансово плащане по договор за доставка на ламарина". Съдът е обсъдил констатациите на органите по приходите, представените от жалбоподателя писмени доказателства в административното производство, сред които договор, сключн между "Булмекс" ООД и "Ноел 2005" ЕООД от 02.04.2005г. и анекс към него от 29.04.2005г., касаещи поемане на задължение от "Ноел 2005" ЕООД за извършване на СМР без конкретизация на видовете дейности, а така също и протоколи за приемане на извършената работа, в които са посочени различни видове СМР (варо - циментна мазилка, изграждане на ВИК инсталации), както и договор за доставка на ламарина от 19.04.2007г. със срок на изпълнение до 30.11.2008г., а така също и договори за извършени услуги с личен труд, сключени между "Ноел 2005" ЕООД и 9 физически лица, за които жалбоподателят е твърдял, че са изпълнителите на строителните работи. Въз основа на горните доказателства, а така също на приобщените към доказателствения материал в съдебната фаза на спора две експертизи - съдебно - техническа и съдебно - икономическа, първостепенният съд е приел, че по същество всички те подкрепят изводите на органите по приходите и законосъобразно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е отказано да бъде признато право на данъчен кредит по доставки, извършени от "Ноел 2005" ЕООД, тъй като фактурите не документират реално извършени облагаеми доставки съгласно чл. 6, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Изложени са конкретни съображения и за правилността на изводите на органите по приходите досежно фактура № 88/22.04.2007г. По аналогичен начин административният съд е подходил и при обсъждането на събрания в административната и съдебната фаза на спора доказателствен материал досежно спора по 11 броя фактури с аналогичен предмет - доставки на услуги - извършване на СМР по договор и авансово плащане по договор, издадени от "Стилпласт-ВТ" ООД, гр. В. Търново, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 113 886.67 лв. за данъчни периоди месеци 05., 06, 10, 11 и 12 2007г. Обсъждайки представените 5 броя договори, сключени между "Булмекс" ООД и "Стилпласт-ВТ" ООД, протоколи за приемане на извършена работа, в които за голяма част от посочените СМР са посочени подизпълнители "Крас строй" ООД, "Ивсо-ко" ООД, "Кад строй" ЕООД и "Бовал" ООД, както и двете експертни заключения, съдът е направил идентичен извод на горепосочения досежно доставчика "Ноел 2005" ЕООД, а именно за неизпълнение на изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. За данъчни периоди месеци 09.2007г. и 01.2008г. Съдът е приел, че законосъобразно е отказан данъчен кредит в размер на 9000 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Стоя ойл" ЕООД, гр. В. Търново, като е изложил съображения, че доколкото фактурата, касаеща авансово плащане не е осчетоводена като получен аванс, а като разход за строителство, като наред с това по счетоводни данни при доставчика няма отчетени разходи за придобиване на посочените стоки (желязо),то само издадената на жалобподателя фактура не може да обоснове извод за наличие на доставка. По отношение на издадената фактура за извършените услуги с механизация на изкопни работи, според съда представените доказателства не обосновават извод за извършени услуги от "Стоя ойл" ЕООД на дружеството - жалбоподател. Досежно оспорения отказ да бъде признато на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 000 лв. за данъчен период м. 01.2008г. по фактура, издадена от "Джей ма" ЕООД, с предмет "извършване на услуги СМР по договор", съдът е обсъдил представения в хода на ревизията договор от 28.10.2007г. между "Булмекс" ООД и "Джей ма" ЕООД за изпълнение на различни по вид СМР на обект жилищен блок в УПИ VІ в кв. 1 по плана на гр. В. Търново, резултатите от извършената насрещна проверка на доставчика от страна на "Джей ма" ЕООД, констатациите и изводите на двете вещи лица, и е приел, че макар да е установено изпълнението на фактурираните дейности, , сам по себе си този факт не означава, че това е станало в изпълнение на горепосочения договор, но доколкото при извршената насрещна проверка на доставчика не са представени исканите документи и обяснения, а от друга страна вещото лице - счетоводна експертиза не е могло да извърши проверка в счетоводството на доставчика, не може да бъде извършена проверка дали са извършени разходи по предмета на фактурите, съответно не могат да бъдат измерени. С подробни мотиви съдът е приел за законосъобразен и РА в частта, в която е начислен данък в размер на 3285.22 лв. за данъчен период месец 09.2007г., както и вследствие на извършената корекция са начислени лихви върху ДДС в общ размер на 15 992.62 лв.
Първостепенният съд е очертал фактическите и правни параметри на спора по приложението на ЗКПО, като е изложил обстойни аргументи относно законосъобразността на определения допълнително корпоративен данък за 2007 г. в размер на 81 214.35 лв. и лихви в размер на 11 503.31 лв., както и на определените лихви за невнесени авансови вноски в размер на 260.50 лв. Изложил е мотиви досежно правилното приложение от страна на органите по приходите на чл. 16, ал. 1 и 2 ЗКПО, като е приел за неоснователна тезата на жалбоподателя, че разходът по фактурите, издадени от "Ноел 2005" ЕООД, "Стилпласт - ВТ" ООД и "Стоя ойл" ЕООД е действително направен и правилно осчетоводен. По - нататък в оспореното решение е разгледано извършеното увеличение на финансовия резултат на основание чл. 78 ЗКПО със сумата 174 433.11 лв., представляваща стойността на получени приходи от продажби на недвижими имоти на 9 физически лица. Съдът е споделил изводите на ревизиращите органи защо приходите от продажби е следвало да бъдат отчетени през 2007г., а не през 2008г., както е сторено, поради което е приел, че правилно е увеличен финансовия резултат със стойността на неотчетените приходи на основание чл. 78 ЗКПО. За 2007г. е потвърдено извършеното увеличение на финансовия резултат със сумата 197.06 лв. на основание чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКПО (в приложимата редакция на ДВ, бр. 105/06г. Съдът е констатирал, че по тази част от спора, както и по приложението на чл. 78 ЗКПО, жалбоподателят не е изложил конкретни оплаквания, но след анализ на съответната фактическа обстановка еприел, че органите по приходите правилно са увеличили финансовия резултат с неправилно отразения в ГДД в повече от получения дивидент. Решението е правилно.
Административния съд е описал много подробно както установената фактическа обстановка по време на ревизията, така и доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното обжалване. Предвид това правилно е формулиран и основният спорен въпрос – не дали въпросните СМР действително са извършени, а дали същите са извършени от дружеството-доставчик. Изложените мотиви в тази насока са изградени при обсъждане на доводите на жалбоподателя с всички събрани по делото доказателства, в това число и със заключението на вещите лица по допуснатите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Направените изводи въз основа на това са логически издържани и се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. В обобщение следва да се посочи, че по отношение конкретизираните в решението спорни фактури, издадени от всеки един от доставчиците "Ноел 2005" ЕООД, "Стоя ойл" ЕООД"Стилпласт - ВТ" ООД и "Джей ма" ЕООД, са извършени и осчетоводени разходи за СМР като разходи за услуги, свързани с основната дейност на дружествата, но тези разходи не могат да бъдат надлежно измерени и оценени поради факта, че липсват првични документи за действително извършена работа, в това число документи, доказващи предаване - приемане на извършените СМР от изпълнител на възложител, тъй като, както правилно е съобразил съдът, предметът на договорите се нуждае от конкретизация с оглед установяване на времето и начина на изпълнение; документи, доказващи стойностното отчитане на извършените СМР от изпълнителите по вид, количество, единична цена, стойност (спецификации или др.); документи за стойностно изражение на разхода на труд по вид, време, цена; документи, удостоверяващи присъствие на работниците на обекта; документи за доставка на материали (фактури) и за изписване на вложените материали; документи за услуги от технически и други квалифицирани специалисти. За да бъдат разходите надлежно оценени, верни и точни, е необходмо тяхната оценка да е направена на базата на документи, доказващи действително извършената работа (СМР), която следва да е доказана документално по вид, обем, единична цена и стойност, което в случая не е сторено. Изводите на първоинстанционния съд, изградени в горепосочения смисъл, са основани на категоричните неоспорени констатации на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза. Предвид тези изводи законосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че законосъобразно е отказано на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит на основание неизпълнение изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Допълнително се установява, че по фактура № 88/22.04.2007г., издадена от "Ноел" ЕООД, както и по фактури №№ 101/15.06.07г. и 104/21.06.07г., издадени от "Стилпласт - ВТ" ЕООД разходи не са извършени и не са осчетоводени. Така посочените фактури не документират данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 6 вр. чл. 6, ал. 1 ЗДДС, поради което и по тях правилно е отказано право на данъчен кредит.По отношение на доставчика "Джей ма" ЕООД се установява по категоричен начин, че макар посочените като предмет във фактурата строителни дейности да са изпълнени, не може да бъде извършена проверка в счетоводството на това дружество, респективно да бъде установено извършени ли са разходи от него за СМР. Липсата на реална доставка е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит по ЗДДС в сила от 01.01.2007год., поради което изводът за такава липса изключва възникването на право на данъчен кредит на посочените по - горе основания. Правилно е решението и в частта по ЗКПО,
тъй като след като не е доказана реалността на фактурираните услуги по издадените за 2007г. фактури. Правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗКПО
е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2007 г. общо със сумата от 812 143.50 лв., вследствие на което е определено допълнително задължение - корпоративен данък в размер на 81 214.35 лв. и са начислени лихви върху него в размер на 11 503.31 лв. С оглед установените факти, анализирани в частта на спора по ЗДДС, съдът правилно е възприел изводите на органите по приходите, че спорните фактури, издадени от "Ноел 2005" ЕООД, "Стилпласт -ВТ" ООД и "Стоя ойл" ЕООД, по които е извършено увеличение на финансовия резултат на "Булмекс" ООД със сума в размер на 637 513.33 лв., са съставени при липса на доказателства, удостоверяващи реално извършени сделки със стоки и услуги и съответно липса на доказателства за направени разходи от доставчиците за извършване на такива сделки към жалбоподателя, които да могат да бъдат надлежно измерени и оценени, съобразно изискванията на т. 7.1 и 7.2, б."г" от приложимия СС 18 "Приходи". Съдът обосновано е приел, че заплащането на нереални сделки осъществява състава на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО,
според която заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени, представлява отклонение от данъчно облагане. След като е установено това отклонение, правилно с неговия размер е увеличен и финансовият резултат.
Обосновано е прието от административния съд, че не са опровергани и изводите на органите по приходите и относно наличието на предпоставки за извършване на увеличение на финансовия резултат със сумата 174 433.11 лв., представляваща стойността на получени приходи от продажби на недвижими имоти на девет физически лица. Установено е, че покупко - продажбите са извършени през 2007г., тъй като тогава са съставени и нотариалните актове, а плащането на цената е извършено през 2008г., когато са издадени и данъчните фактури, като тогава са били отчитани и приходи. В тази връзка правилно и съдът е приел, че
при осъществяване на стопанската си дейност жалбоподателят е действал в разрез с основния счетоводен принцип за текущо начисляване, както изисква разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1
от Закона за счетоводството - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
След служебна проверка законосъобразността на извършеното увеличение на финансовия резултат със сумата 197.06 лв. (жалбоподателят не е изложил конкретни възражения по тази част на спора, такива не са изложени и в касационната жалба, но РА и решението на съда се оспорват изцяло), съдът правилно е аргументирал приложението на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКПО по тази част от спорните отношения с мотиви, които се споделят от настоящата инстанция.
Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-гр.В. Търново не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Независимо от резултата по делото в полза на Дирекция „ОУИ” – гр. В. Търново не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, защото страната не е била представлявана в него.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 637/08.10.2010 г. на Административен съд – В. Т., осми състав, постановено по адм. д. № 446 по описа за 2009 г. на този съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Т. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. П./п/ М. Р.
М.Р.