Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от П. Н. Д., с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” в Окръжен затвор – Бургас, срещу решение № 1660 от 02.08.2013 г., постановено по адм. дело № 763/2013 г. от Административен съд – Бургас.

С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му.

Ответникът – началникът на Затвора в Бургас, не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.

С обжалваното решение Бургаският административен съд е отхвърлил искането на П. Н. Д. срещу бездействието на началника на Окръжен затвор – Бургас, да извърши пряко предписаните му от закона действия, изразяващи се в изпращането на Дишков от настоящото му местопребиваване в подходящо лечебно заведение извън местата за лишаване от свобода.

За да постанови този резултат, след като е изяснил фактическата обстановка и е поискал уточнение на претенцията, отправена до него, съдът е приел, че е сезиран с искане с правно основание чл. 256 и сл. от АПК за постановяване на съдебен акт, по силата на който началникът на Затвора – гр. Б. да преустанови незаконосъобразното си бездействие и да извърши предписаните пряко от разпоредбата на чл. 135 и сл. от ЗИНЗС, както и чл. 115 от ППЗИНЗС фактически действия, изразяващи се в изпращането на обвиняемия Дишков с наложена мярка „задържане под стража” в подходящо лечебно заведение, извън местата за лишаване от свобода, тъй като са представени доказателства относно липсата на...