Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от М. Хатиб срещу решение № 79 от 22.01.2018 г. постановено по адм. дело № 3221 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Варна.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно. Излага, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд неправилно е приел, че заповедта е издадена при пълно спазване на процесуалните норми и не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на тази категория административни актове. За да приеме, че заповедта е мотивирана, съдът е счел, че предложението на директора на дирекция „Миграция” се явява мотиви на акта. Дори и да се приеме, че административният орган е възприел изцяло фактите изложени в предложението е следвало да мотивира своя акт, като ги възпроизведе изцяло или частично в него. Това е така, тъй като на лицето се връчва единствено заповедта и за него се създава трудност при преценка на линията на защита и осъществяването й в пълен обем. Липсата на мотиви винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което опорочава издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата съдебна инстанция от възможността да провери неговата правилност. Съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 41, ал. 4 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ), тъй като въпреки прекратените производства лицето не се намира незаконно на територията на Р.Б.Ч е получил разрешение за пребиваване на територията на Р. Б на основание сключен граждански брак с И.Ц.В от представените документи през 1990 г. му е предоставено постоянно пребиваване, но поради административна грешка двадесет години се създават проблеми по издаването на документ за самоличност. Посоченият в заповедта незаконен престой на чужденеца не покрива фактическия състав на нито едно от...