Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторът „Виктория туристик“АД моли да бъде отменено решение № 238/07.02.2018г. по адм. д. № 3746/2017г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16001616007405-091-001/12.06.2017г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски и бъде намалено определеното юрисконсултско възнаграждение на минимума.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции 5000лв. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минималното моли да бъде намалено като прекомерно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-16001616007405-091-001/12.06.2017г. на ТД на НАП-Пловдив във обжалваната част след изменението на РА с решението на директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив при обжалването по административен ред: за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 3579, 17лв по три фактури на „Виктория еър“ООД на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС поради липса на доказателства за осъществени доставки, непризнато право на приспадане на данъчен кредит 438, 11лв по фактура № 828/21.05.2015г. на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, тъй като не е представена оригиналната фактура, в частта за определен допълнителен корпоративен данък за 2014г. 958, 36лв с лихви поради увеличение на финансовия резултат с 9583, 58лв на основание чл. 26, т. 1 и 2 от ЗКПО, представляващи разходи за командировки, които не са документално обосновани и в частта за определен данък по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ за 2014г. 34 609, 69лв с 9661, 82лв лихви и за 2015г. данък 25 356, 07лв с 4655, 66лв лихви.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в частта по ЗДДС и ЗДДФЛ, след изменението им с решението на директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив. В частта за липсващата фактура решението на АС – Пловдив не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя, които се повтарят в касационната жалба и правилно е приел, че не са основателни. В частта по ЗДДС за трите фактури на „Виктория еър“ООД освен фактурите не са представени доказателства за осъществяване на отразените в тях полети. Съгласно чл. 10, ал. 5 от ЗКПО за международен въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордна карта от осъществения полет. Приложено е писмо от доставчика, че за чартърни полети бордни карти не се издават, а само пътнически въздушен манифест и бордови технически дневник, но за спорните три фактури не са представени и тези документи, поради което съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 3579, 17лв с лихви.

Разходите за командировъчни, изплатени на служители на ревизираното дружество са отчетени с разходни касови ордери и отчети за извършената работа. Приложени са командировъчни заповеди и отчети към тях, които са достатъчни, за да обосноват разходите за командировъчни, изплатени от ревизираното лице. Съдът следваше да отмени РА в частта, с която с разходи за командировъчни 9583, 58лв е увеличен финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО и е определен допълнителен корпоративен данък за 2014г. в размер 958, 36лв с 214, 22лв лихви, изчислени съответно. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА.

В частта за определен окончателен данък по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата за 2014г. и 2015г. съдът правилно е приел, че разходите за полети, осчетоводени като разчет с акционера, поради непредставени доказателства за връзката им с дейността на дружеството на основание §1, т. 5, б.“а“ от ДР на ЗКПО представляват скрито разпределение на печалбата, като суми, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност и за тях за двете години е определен окончателен данък с лихви. В производството пред съда не са представени доказателства, които да установят връзка на пътуванията с дейността на дружеството. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила.

Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски по делото в размер 1, 09лв. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 2904, 20лв – общо 5808, 40лв, от които по компенсация остават 5807, 31лв, но тъй като се претендира юрисконсултско възнаграждение общо 5000лв, за да не се присъди плюс петитум следва касаторът да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото по компенсация 5000лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 238/07.02.2018г. по адм. д. № 3746/2017г. на Пловдивския административен съд в частта, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16001616007405-091-001/12.06.2017г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която е определен допълнителен корпоративен данък за 2014г. 958, 36лв с 214, 22лв лихви, а също и в частта за разноските, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ РА № Р-16001616007405-091-001/12.06.2017г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която е определен допълнителен корпоративен данък за 2014г. 958, 36лв с 214, 22лв лихви. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА „Виктория туристик“АД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП“-Пловдив 5000лв разноски по делото, изчислени по компенсация. Решението не подлежи на обжалване.