Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София и на И.И от гр. [населено място] против решение № 7314/04.12.2017 г. на Административен съд, София град, трето отделение, 11 състав, постановено по адм. дело № 1736/2017 г.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е изменен ревизионен акт № Р-22002216002000-091-001/12.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София по отношение на определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г., като е намален размера за довнасяне от 965.59 лева на 932.37 лева и съответните лихви.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в изменителната част, поради нарушение на материалния закон -касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за неправилно определена от съда данъчна основа за данъка върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 9 322.70 лева, изчислена като сбор от доходи от трудови правоотношения в размер на 6 370 лева и получен банков превод от Б.П в размер на 2 952.70 лева, представляващ доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Твърди, че данъчната основа по ЗДДФЛ за 2012 г. се формира от установения недостиг на парични средства на И.И в размер на 6 703.20 лева и посочения банков превод в размер на 2 952.70 лева - общо 9 655.90 лева, поради което дължимият данък законосъобразно e определен в размер на 965.59 лева. Счита за неправилни изводите на съда, основани на заключението на вещото лице, че данъкът върху доходите от трудови възнаграждения на ревизираното лице е дължим. Констатации за противното са налице в ревизионния акт, които се подкрепят от представените от Илиев служебни бележки от В. Е...