Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ София-град срещу решение № 260 от 11.01.2018 г., постановено по адм. д. № 10246/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, 46 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

Ответникът – В.Н от [населено място], не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – София-град е отменил решение № 2153-21-205 от 21.08.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на В.Н срещу разпореждане № [ЕГН] от 24.07.2017 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ София-град. Съдът е върнал преписката на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ София-град за ново произнасяне при съблюдаване на дадените в мотивите към решението указания по прилагане и тълкуване на материалния закон – чл. 98, ал. 7 КСО.

За да постанови това решение съдът е приел, че въз основа на експертни решения на НЕЛК и ТЕЛК на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, чието изплащане е продължено до 1.08.2017 г. С разпореждането, потвърдено с обжалваното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ София-град, незаконосъобразно не било съобразено, че експертно решение № 1439 от 28.06.2017 г. на ТЕЛК, с което на жалбоподателя е определена трайно намалена работоспособност в размер на 40 %, е обжалвано от същия по реда на чл. 112 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО). Ето защо и на основание чл. 98, ал. 7 КСО до влизането в сила на ЕР на НЕЛК или на решението на съда по обжалването, на лицето следва да се изплаща инвалидна пенсия в размера на социалната пенсия за старост. Направен е окончателният правен извод, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

От фактическа страна по делото е установено, че с влязло в сила експертно решение № 0016 от заседание № 004 от 07.01.2013 г. на НЕЛК по нервни болести, на В.Н от [населено място] е определена трайно намалена работоспособност 56%, за срок от две години – до 01.09.2014 г. С експертно решение № 1554 от заседание № 106 от 19.08.2014 г. на ТЕЛК по общи заболявания при Втора МБАЛ гр. С., което също е влязло в сила, на лицето е призната 60% трайно намалена работоспособност, за срок от три години – до 01.08.2017 г. Безспорно е установено също, че Никифоров е получавал пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на цитираните експертни решения, отпусната за периода от 05.07.2012 г. до 01.08.2017 г.

С експертно решение № 1439 от заседание № 109 от 28.06.2017 г. на ТЕЛК по общи заболявания при Втора МБАЛ гр. С., процентът на ТНР на Никифоров е намален на 40 за срок от три години. Действително от щемпела на Столична РЗИ върху цитираното решение и от писмо изх. № 14164 от 13.07.2017 г. на НЕЛК се установява, че това експертно решение е оспорено от лицето пред НЕЛК.

По първоинстанционното дело, т. е. след издаване на решение № 2153-21-205 от 21.08.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 24.07.2017 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ София-град, жалбоподателят е представил експертно решение № 1038 от заседание № 148 от 07.11.2017 г. на НЕЛК, с което последното цитирано решение на ТЕЛК е отменено изцяло. Но с решението си НЕЛК не се е произнесла по същество, в смисъл да е определила процент трайно намалена работоспособност, а е върнала преписката на ТЕЛК за ново произнасяне.

Текстът на чл. 72 КСО дефинитивно сочи, че пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност. Следователно лицата, които нямат признат от органите на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност процент в регламентирания от кодекса диапазон, нямат право на цитираната пенсия, независимо дали се касае за първоначално отпускане на пенсия или последващо, както е в конкретния случай. В разпоредбата на чл. 98, ал. 7 КСО е посочено, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза пенсията за инвалидност се отпуска, възобновява и възстановява в размер на социалната пенсия за старост. Текстът на чл. 98, ал. 7 КСО следва да се тълкува и прилага в съответствие с този на чл. 72 КСО, което означава, че към момента на оспорване на решението на ТЕЛК или НЕЛК лицето трябва да разполага с решение на медицинската експертизата, определящо му 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, макар и неокончателно. В чл. 98, ал. 8 КСО е казано, че едва след влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Ако законодателят е имал предвид, че експертизираното лице има право на пенсия за инвалидност и при определен процент трайно намалена работоспособност под 50 на сто, което е изключение от принципното правило на чл. 72 КСО, той би го отразил изрично, а в текстовете на чл. 98, ал. 7 и 8 КСО не би записал „отпуска, възобновява и възстановява”, респ. „пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто”.

Изложените в тези мотиви съображения налагат извод, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и обуславящо отмяна на постановеното решение. Спорът е изяснен от фактическа страна, което позволява касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора.

След като е установил, че след 1.08.2017 г. Никифоров не разполага с медицинско експертно решение, признаващо му 50 или повече процента трайно намалена работоспособност, административният орган правилно е прекратил изплащането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, считано от 2.08.2017 г. Съгласно чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването й. Втората алинея на същия текст регламентира, че в случаите по т. 4 пенсията се прекратява от датата, на която е възникнало основанието за прекратяването, която в случая е 2.08.2017 г.

Изложените в тези мотиви съображения налагат извод за неоснователност на подадената жалба.

Страните не са поискали присъждане на разноски по делото, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260 от 11.01.2018 г., постановено по адм. д. № 10246/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, 46 състав И В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н от [населено място] срещу решение № 2153-21-205 от 21.08.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 24.07.2017 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.