Производството е по чл. 237 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 246 от АПК.

Образувано по молба за отмяна от В.В от гр. [населено място], представляван от баща си С.В, на влезнало в сила решение № 679 от 01.12.2016г., по адм. д. № 102/2016г. на Административен съд – гр. П., с което по жалба на „Пимо - СВ“ ООД със седалище гр. П. е отменена Заповед № ДК – 10 – ЮЦР – 90 от 23.11.2015г. на Началника на РДНСК – Южен централен район (ЮЦР), с която е отхвърлена жалба на „Пимо - СВ“ ООД срещу отказ на Главния архитект на община П. за одобряване на инвестиционен проект за обект „Преустройство на тавански помещения за жилищни нужди“ в УПИ VII – 4851 (стар), нов УПИ VII – 1379, кв. 406 па плана на гр. П..

В молбата за отмяна на влезнало в сила решение, искателят твърди наличие на основания по чл. 239 т. 4 от АПК, а именно противоречие на решението, чиято отмяна се иска с решение № 109/2008г. по адм. д. № 406/2007г. на Административен съд – гр. П., както и основание по чл. 239 ал. 1 т. 5 от АПК, а именно, че е следвало да бъде страна по делото, чиято отмяна се иска, но не е бил конституиран като такъв. Прави се искане за отмяна и на основание чл. 245 ал. 1 и чл. 246 ал. 1 от АПК.

О. Н на РДНСК – ЮЦР, чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание, изразява становище за основателност на искането за отмяна.

Ответникът „Пимо - СВ“ ООД изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на искането. Претендира разноски.

О. Г архитект на община П. не изразява становище по искането за отмяна.

Върховният административен съд като се запозна с представените по делото доказателства намира искането за отмяна на основание чл. 239 ал. 1 т. 4 и 5 от АПК за неоснователно. Съгласно чл. 238 ал. 1 от АПК „Право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен“. Видно от цитираното право да иска отмяна по реда на чл. 237 – 244 от АПК има само лице, което е страна по делото, като същото условие е поставено и в чл. 239 ал. 1 т. 4 и 5 от АПК, а именно ако между страни по делото е постановено противоречиво решение или съответно страна по делото е била лишена от възможността да участва в производството. И при двата случая, условия за подаване на искане за отмяна по тези разпоредби е лицето да е било страна по делото, конституиран като такава. Видно от представеното адм. д. № 102/2016г. на АС – гр. П. В.В не е бил страна по делото и съответно искането му за отмяна на решението на основание чл. 239 ал. 1 т. 4 и 5 от АПК е неоснователно, подадено от лице, което няма право да иска отмяна. Поради това искането в тази му част следва да се отхвърли.

По направеното искане на основание чл. 246 ал. 1 и чл. 245 ал. 1 от АПК искането също е неоснователно по следващите съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК, на която също се позовава искателят, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Отмяната по посочения текст касае задължителната процесуална легитимация на неучаствалото в делото лице. Правото на това трето лице на отмяна на влязлото в сила решение възниква от кумулативното наличие на три предпоставки - решението да простира правните си последици спрямо него, те да са неблагоприятни и лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. В настоящия случай искателят Вълков не е има гарантирано от закона право на участие в производството по адм. д. № 102/2016г., съответно за него не е налице право да иска отмяна на решението по това дело поради липса на една от предпоставките за това и съответно и искането на това основание е неоснователно. С решението по адм. д. № 102 от 2016г. на АС – гр. П. е отменена Заповед № ДК – 10 – ЮЦР – 90 от 23.11.2015г. на Началника на РДНСК – Южен централен район (ЮЦР), с която е отхвърлена жалба на „Пимо - СВ“ ООД срещу отказ на Главния архитект на община П. за одобряване на инвестиционен проект за обект „Преустройство на тавански помещения за жилищни нужди“ в УПИ VII – 4851 (стар), нов УПИ VII – 1379, кв. 406 па плана на гр. П.. И. В не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149 от ЗУТ - не е възложител на строежа, не е собственик или носител на ограничено вещно право върху имот УПИ VII – 1379, кв. 406, гр. П., за който се отнася проекта за преустройство на тавански помещения, не е и лице по чл. 38 ал. 3 или 4 от ЗУТ, а е собственик на съседен имот, и следователно не е разполагал с процесуална легитимация за участие в производството по адм. д. № 102/2016г. на АС – гр. П.. Неоснователно е позоваването на чл. 131 от ЗУТ с оглед определяне на заинтересованите страни по делото на АС – гр. П.. Посочената разпоредба определя заинтересованите страни при одобряване на подробни устройствени планове и е неотносима към производството по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж, за което производство заинтересованите страни се определят по разпоредбата на чл. 149 от ЗУТ.

По изложените съображения не може да се приеме, че искателят е бил лишен от възможността да участва в делото вследствие на нарушаване на съответни съдопроизводствени правила и че решението е неблагоприятно и има сила за него. Поради това и искането му на основание чл. 245 ал. 1 и чл. 246 ал. 1 от АПК е неоснователно.

Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира искането за отмяна на влезнало в сила решение за неоснователно и на двете посочени от искателя основания, поради което следва да бъде отхвърлено.

Във връзка с изхода на спора и на основание чл. 143 ал. 3 от АПК е основателно искането на ответника „Пимо - СВ“ ООД за присъждане на разноски по делото, като същото и като доказано следва да бъде уважено.

Воден от горното и на основание чл. 244 ал. 1 и чл. 248 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искане на В.В от гр. [населено място], представляван от баща си С.В, за отмяна на влезнало в сила решение № 679 от 01.12.2016г., по адм. д. № 102/2016г. на Административен съд – гр. П..

ОСЪЖДА В.В от гр. [населено място] да заплати на „Пимо - СВ“ ООД със седалище гр. П. сума в размер на 600 (шестстотин) рева, разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.