Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Т.Б от [населено място], чрез адв.. Л против решение № 8103 от 28.12.2017 г. по адм. дело №1125/2017 г. по описа на Административен съд – София град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът директор на Дирекция „Общински строителен контрол“ при СО, чрез юрк.. Н, в писмено възражение ангажира становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и предлага да се отмени решението, като постановено при неправилно прилагане нормата на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ досежно изследваните изисквания за търпимост на строежа.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу писмен отказ за издаване на Удостоверение за търпимост изх. № към САГ16-УТ00-589-(1)/21.12.2016г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ при СО, оправомощен със заповед на главния архитект №РД-09-50-1042/06.12.2012г. Прието е, че отказа е постановен по заявление вх. № САГ16-УТ00-589/2016г. на жалбоподателката за издаване на Удостоверение за търпимост на строеж: „Жилищна сграда", находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.2823.856, представляващ УПИ XIII-856, кв. 30, м. „Модерно предградие", район „Връбница", СО. При безспорното установяване по делото, че строежът е извършен през 1997г. е изведен решаващият правен извод за липса на предпоставките по §127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като жилищната сграда е на намалени отстояния от имотните граници, съответно 4.72м. и 4.35м. към дъното на УПИ, т. е. противоречи на изискванията на чл. 62, ал. 1, т. 2 от Наредба №...