Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община, район „О. К”, подадена чрез процесуален представител – старши юрисконсулт А.С, против Решение № 1548/09.03.2018 г., постановено по административно дело № 9317/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена негова Заповед № РОК17-РД03-212/31.07.2017 г., и общината е осъдена за разноски.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, след което спорът да бъде решен по същество като се потвърди процесната заповед и се присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.
Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Спасова, която моли да бъде уважена по развитите в нея съображения.
Ответната страна – М.С, се представлява от адвокат Чобанова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е заповед, с която на основание чл. 46, ал. 2 ЗОС и чл. 33, ал. 2, т. 1 от НРУУРОЖШЪД, е прекратено наемно правоотношение между Столична община и М.С.К фактическо основание за издаване на заповедта е посочена необходимост от премахване на постройките в имот – общинска собственост, находящ се в [населено място], [адрес] и изграждането на обектите „Метрополитен”. От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза е установено, че посоченият имот и сградата в него, в която е настанена жалбоподателката, попада в очертанията на трасето на метрото и в границите на предвидената по одобрения ПУП транспортна артерия. Или в случая, наемното правоотношение е прекратено на основанието по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗОС, поради извършване на ново строителство, когато се засягат обитавани помещения. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, но в нарушение на материалния закон. За да достигне до този извод, съдебният състав се е позовал на императивната разпоредба на чл. 46, ал. 3 ЗОС, съгласно която при прекратяване на наемното правоотношение на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗОС, към заповедта за прекратяване, се прилага настанителна заповед за друго общинско жилище, ако наемателят отговаря на условията за настаняване. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Не се спори в случая, че настанителна заповед за друго общинско жилище, не е издавана. В процесната такава, не са изложени мотиви, за това, че наемателят М.С вече не отговаря на условията за настаняване в общинско жилище, поради което издаването на настанителна заповед, едновременно със заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, е било задължително. Посочената по-горе норма не е спазена от административния орган, като без значение за правния спор са обстоятелствата, поради което не е била издадена настанителна заповед за друго общинско жилище.
Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба – адвокат Т.Ч, за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Адвокатът е оказал безплатна адвокатска помощ и съдействие на М.С, в който случай, законът предвижда насрещната страна да бъде осъдена за разноски за адвокатско възнаграждение, което се определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този размер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата е 500 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1548/09.03.2018 г., постановено по административно дело № 9317/2017 г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА Столична община – район „Овча купел” да заплати на адвокат Т.Ч от [населено място], [улица], ап. [номер], в качеството й на пълномощник на М.С, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Решението не подлежи на обжалване.