Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Началника на М. С срещу Решение № 613/01.06.2018 г., постановено по адм. д. № 196/2018 г. на Административен съд – София област, в частта, с която е отменено негово Решение № РМЗ-5800-498/32-243439/31.08.2017г., потвърдено с Решение № Р-709/32-294937/ 23.10.2017 г. на Директора на А. М.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение в горепосочената му част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че СД „Мелдия - Асенови и Сие“ не е изпълнило задължението си на отговорно лице по приключване на учредения режим „транзит“, поради което внесеният от него депозит е усвоен от компетентния държавен орган. Намира, че правото на търговското дружество да иска възстановяване на усвоените обезпечения е погасено по давност, която е започнала да тече от датите на депозиране на митнически декларации и е изтекла с изтичането на 5 годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата в тази й част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – СД „Мелдия – Асенови и Сие“, с. К., чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с.з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспореното решение на Началника на М. С в горепосочената му част, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа...