Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [Фирма 1], представлявано от управителя М.П против решение № 102/13.03.2018 г. на Административен съд, В. Т, постановено по адм. дело № 30/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П-04001217144457-004-001/13.09.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В. Т, поправен с решение за поправка № П-0400121756502-134-001/14.09.2017 г. на същия орган, в оспорената част.

Доводите са за неправилно приложение на чл. 129, ал. 6 ДОПК от първоинстанционния съд относно началния момент, от който се дължат лихвите върху определените за възстановяване суми. Жалбоподателят поддържа становище, че лихвите се дължат не от момента, когато е следвало да бъдат възстановени недължимо платените суми, а от момента на плащането им, алтернативно - от момента, когато всяко плащане е станало недължимо. Искането е за отмяна на решението.

Ответникът - директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. Т, чрез процесуалния си представител юрк.. М оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П-04001217144457-004-001/13.09.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В. Т, поправен с решение за поправка № П-0400121756502-134-001/14.09.2017 г. на същия орган в частта на определените лихви за забава.

Органът по приходите е възстановил като недължимо платена сума в общ размер на 10 334.07 лева, заедно с лихви за забава в общ размер на 2132.88 лева за периода от 04.09.2015 г. до 13.09.2017 г. Началният момент на лихвите е определен от датата, на която недължимо платените суми по искането на[Фирма 1] е следвало да бъдат възстановени, в случая от датата на издаване на предходен АПВ, отменен с влязло в сила съдебно решение.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че страните не спорят по фактите, а спорът е правен и касае началният момент, от който се дължи лихвата за забава върху възстановените суми в общ размер от 10 334.07 лева. От доказателствата по делото съдът е установил, че сумите не са събрани/платени въз основа на акт на органите по приходите, поради което началният момент, от който е дължима законната лихва е в хипотезата, уредена от чл. 129, ал. 6, изр. второ ДОПК - от деня, в който е следвало да бъдат възстановени тези суми по реда на чл. 129, ал. 1, т. 1-т. 4 ДОПК. На това основание е приел за законосъобразно определена лихвата от 04.09.2015 г. Решението е правилно постановено.

Фактите по делото не са спорни между страните и са установени от съда в съответствие със събраните доказателства. Няма спор, че[Фирма 1] е платило суми за осигурителни вноски, с вальор 22.01.2007 г. - общо 4 447.26 лева и с вальор 28.06.2007 г. - общо 5 248.63 лева. Не е спорно, че в данъчно - осигурителната му сметка, тези суми са били отразени като плащания, подлежащи на уточнение, тъй като не са кореспондирали с данните от подадените от дружеството декларации за осигурителни вноски обр. 1 и обр. 6.

Дружеството е подало искане за възстановяването им на 06.08.2015 г., което с акт за прихващане и възстановяване (АПВ) от 04.09.2015 г. е оставено без разглеждане, като подадено след изтичане на 5 - годишния преклузивен срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК. С влязло в сила съдебно решение, този акт е отменен и преписката е върната на органа по приходите за ново произнасяне по искането. В изпълнение на съдебното решение е издаден оспореният АПВ, с който е определена за възстановяване исканата сума в размер на 10 355.61 лева, заедно с лихви в общ размер на 2 132.88 лева за периода от 04.09.2015 г. до 13.09.2017 г. След извършено прихващане с установени към 13.09.2017 г. задължения на[Фирма 1] от 21.54 лева е възстановена сума в общ размер 10 334.07 лева, заедно със законните лихви вразмер на 2 132.88 лева.

Правилно съдът е приел, че лихвите за забава върху недължимо внесени суми по чл. 128, ал. 1 ДОПК се определят съгласно чл. 129, ал. 6 ДОПК. Тази норма предвижда, че недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на чл. 129 ал. 1 - 4 ДОПК. Правилно съдът е определил, че в конкретния случай за недължимо внесените суми не е издаван акт на орган по приходите. Поради това началният момент, от който се дължи законната лихва е от деня, в който е следвало да бъдат възстановени. Това е денят, в който е следвало да бъде възстановена сумата с отменения АПВ по искането от 06.08.2015 г. - 04.09.2015 г.

Неоснователно е позоваването в жалбата решение 6783/31.05.2017 на Върховния административен съд, първо отделение, по адм. дело № 8800/2016 г., тъй като то касае възстановяване на недължимо платени суми въз основа на ревизионен акт, издаден от органи по приходите, отменен по съдебен ред. В този случай е налице неправомерно поведение на администрацията и срокът, за който се дължи лихва се определя от чл. 129, ал. 6, изр. първо от ДОПК - от датата, на която са внесени сумите. Цитираното от жалбоподателя решение на Съда на ЕС по дело С-565/11 (т. 28) също не е относимо към процесния случай, тъй като касае законните лихви за възстановяване на такса, събрана в нарушение правото на Европейския съюз.

В разглеждания случай законната лихва е за възстановяването на суми, които не са платени въз основа на акт на орган по приходите, респективно не касаят недължимо плащане на такси. В този случай, началният момент, от който се дължи законната лихва е определеният по силата на изрична норма – чл. 129, ал. 6, изр. второ ДОПК, от момента, когато е следвало да бъдат възстановени сумите по реда на чл. 129, ал. 1, т. 1-т. 4 ДОПК, а не от датата на внасянето им, респективно датата, на която са станали недължимо платени.

По тези съображения, настоящият състав преценява, че обжалваното решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация в размер на 500 лева, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102/13.03.2018 г. на Административен съд, В. Т, постановено по адм. дело № 30/2018 г.

ОСЪЖДА [Фирма 1], гр. М. да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, град В. Т при ЦУ на НАП сумата 500 лева съдебни разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.