Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.М, чрез пълномощника му адв. В.А, против решение № 7176 от 29.11.2017 г., постановено по адм. дело № 9949/2017 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Първо отделение, 18 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РВТ17-РД15-105 от 27.07.2017 г. на кмета на район "Витоша" - Столична община, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 10 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - кметът на район "Витоша" - Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представен е писмен отговор. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадана от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е заповед № РВТ17-РД15-105 от 27.07.2017 г., издадена от кмета на район "Витоша" - Столична община, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 10 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя В.М за заеманата от него длъжност "началник на отдел" - отдел "Образование, социални дейности, култура, спорт и логистика" на район "Витоша" - Столична община.

Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, който е обсъдил и вярно е установил фактите по спора. Установил е, че жалбоподателят е бил назначен на длъжност началник на отдел "Образование, култура, спорт и социални дейности" на район "Витоша" - Столична община със заповед № РД-15/ЗДСл-56 от 06.10.2008 г. на кмета на района, при условията на чл. 16а от ЗДСл - на непълно работно време. Същият е бил уволняван трикратно, като заповедите за прекратяване на служебното му правоотношение са отменяни с влезли в сила съдебни решения. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 5250/2015 г. на АССГ, Михайлов е възстановен със заповед № РВТ17-РД15-102 от 26.07.2017 г., на кмета на района, на заеманата от него длъжност, при условията, такива каквито са били към момента на възникване на правоотношението - при непълен работен ден.

На следващия ден - 27.07.2017 г. е издадена оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, като в същата е посочено, че с решение № 117 по протокол № 9 от 25.02.2016 г. на Столичния общински съвет (СОС) е одобрена щатната численост и структурата на районната администрация в район "Витоша", като са определени 18 щатни бройки за заемане по служебно правоотношение. На основание решението на общинския съвет, кметът на район "Витоша" със заповед № РВТ16-РД09-92 от 31.05.2016 г. е утвърдил щатното разписание на района, считано от 01.06.2016 г. За длъжността "началник на отдел "Образование, социални дейности, култура, спорт и логистика" е определено ръководно ниво и заемане на пълно работно време. Органът по назначаване е приел, че са налице основанията на чл. 107, ал. 1, т. 10 от ЗДСЛ и е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя.

По делото са приложени копия от решението на СОС, ведно с приложенията - органограма - структура на район "Витоша", утвърденото на основание решението на СОС, длъжностно разписание, поименно щатно разписание, както и длъжностната характеристика за длъжността началник отдел "Образование, социални дейности, култура, спорт и логистика" към 2015 г., заемана към посочения момент от жалбоподателя.

При тези данни, съдът е приел, че издадената запвед е законосъобразна, като е посочил, че съгласно редакцията на чл. 16а от ЗДСл, изм. в ДВ, бр. 57/2016 г., на непълно работно време може да бъде назначен само държавен служител с експертна функция, докато процесната длъжност е с ръководно ниво, определено на основание решението на СОС и утвърденото въз основа на него щатно разписание на районната администрация. Извел е извод, че правилно органът по назначаването е приел, че не са налице основания за продължаване на правоотношението с жалбоподателя, а е налице предвиденото с изменението на чл. 107 от ЗДСл, ново основание за прекратяване на правоотношението едностранно от работодателя със служител, назначен на непълно работно време, когато длъжността по чл. 16а, ал. 1 от ЗДСл бъде определена за заемане на пълно работно време. С оглед тези нормативни промени, правилно е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 10 от ЗДСл.

Съдът е отхвърлил възражението в жалбата, че се касае до "заварен случай" по смисъла на § 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДСл, тъй като не е налице неприключило производство по обжалване на незаконно уволнение. С нарочна заповед жалбоподателят е възстановен на заеманата преди отмяната на уволнението длъжност, при същите условия - на непълно работно време. Работодателят е бил длъжен да съобрази настъпилата законодателна промяна на чл. 16а от ЗДСл, както и утвърдената с решение на общинския съвет структура на районната администрация, съгласно която процесната длъжност е с ръководно ниво.

По тези съображения съдът е приел, че оспорената заповед не страда от пороци и е отхвърлил жалбата.

Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е изяснил релевантните факти по спора. Възражението не е конкретно като не се сочи, кои относими факти не са обсъдени, но от изложеното в обстоятелствената част, че по делото безспорно е установено, че жалбоподателят е заемал длъжност на намалено работно време, се извлича оплакване, че това обстоятелство е относимо към преценката дали случаят е "заварен" и дали за него е приложима нормата на §4 от ПЗР на ЗДСл. Съдът е съобразил, както обстоятелството, че жалбоподателят е бил назначен на намалено работно време, така и подробно е обсъдил приложението на § 4 от ПЗР на ЗДСл.

Правилни са изводите на съда, че разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗДСл е неприложима в случая, тъй като не е налице висящност на трудов спор за отмяна на незаконно уволнение. Разпоредбата касае висящите трудови спорове за незаконно уволнение и за възстановяване на предишната длъжност на служители, чиято длъжност е опредлена за заемане от държавен служител, коята хипотеза в случая не е налице. Жалбоподателят е назначен по сблужебно правоотношение още през 2008 г.

Освен това, безспорно е, че уволнението е отменено с влязло в сила решение, постановено по адм. дело № 5250/2015 г. на АССГ, считано от 11.07.2017 г., на която дата решението е влязло в сила - потвърдено с решение по адм. дело № 6322/2017 г. по описа на ВАС. Служебното правоотношение е възстановено по силата на съдебното решение за отмяна на незаконното уволнение, след изпълнение на законовото условие по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение служителят да се яви в съответната администрация. За възстановяването е издадена и нарочна заповед от органа по назначаването, като същата е връчена на държавния служител на 27.07.2017 година. Не е налице отказ за възстановяване, както се сочи в касационната жалба.

В този смисъл е неотносимо и посоченото в касационната жалба обстоятелство, че към момента на изменението на нормата на чл. 16а от ЗДСл е налице висящ трудов спор. Не е налице висущ трудов спор, тъй като служителят е заемал длъжност само по служебно правоотношение.

Приложението на материалния закон се преценява към момента на издаването на оспорения индивидуален административен акт, съответно правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е фактически и правно обоснована.

Безспорно е установено, че по решение на СОС още през 2016 г. е променена структурата на районната администрация, като длъжността, заемана от жалбоподателя преди уволнението му е определена за длъжност от ръководно ниво, съответно е определена за заемане след конкурс на пълно работно време. При това положение, правилно както административният орган, така и съдът са приели наличие на основанията на чл. 16а от ЗДСЛ и са приложили нормата на чл. 107, ал. 1, т. 10 от ЗДСл. Посоченото основание дава право на органа по назначаване едностранно, без предизвестие да прекрати служебното правоотношение със служителя.

Неотносими са доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на обявения конкурс за заемане на длъжността, както и че несправедливо служителят е уволняван неколкократно. Относимият факт в случая е, че длъжността "началник отдел "Образование, социални дейности, култура, спорт и логистика", заемана от касатора по чл. 16а, ал. 1 от ЗДСл е определена за заемане при пълно работно време, съответно че същата не е експертна, а ръководна, поради което е налице основанието по чл. 107, ал. 1, т. 10 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение.

Ирелевантни са и обсъжданите в касационната жалба възможности за назначаване на касатора на пълно работно време, на друга длъжност и при други условия. Същите са житейски справедливи, но липсва нормативна възможност за реализирането им.

Съдът е обсъдил относимите факти, не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложил и материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в минималния размер от 100 лева, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7176 от 29.11.2017 г., постановено по адм. дело № 9949/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, 18 състав.

ОСЪЖДА В.М с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [адрес], за заплати на Столична община - район "Витоша" сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.