О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр. София, 21.07. 2020 г.
Върховният касационен съд на Р. Б, търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на четвърти май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
Е. С.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. д. № 2290/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Ай Пи Ем”ЕООД, [населено място] /н/ против решение № 1495 от 19.06.2019 г. по т. дело № 5374/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- „Б. П. Б”АД, [населено място],чрез пълномощника си – юрк. Д. У. е на становище, че не са налице основания за допускане решението до касационно обжалване.
Постоянният синдик на „Ай Пи Ем”ЕООД, [населено място] /н/- М. Ш. излага становище за това, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на търговска колегия, І т. о., за да се произнесе взе предвид следното:
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът чрез пълномощниците си - адв. Г. Д. и М. М. е поставил следните въпроси – 1/” Липса на задължително съгласуване с БНБ на специалния режим на ползване на откритата цесионна / специална разплащателна сметка, както изисква чл. 14, ал. 2 от тогава действащата Наредба № 3/27 от 2002г. на БНБ и липса на предписаната от Закона форма на Договор с определени условия за обслужване от банката на тази специална сметка … по която са събирани – заложени вземания изискуеми съгласно чл. 3.1/2/ от договори за особен залог 096-1/2007 и №097-1/2007г. –общо 16362646.24евро срещу общ размер на отпуснатите кредити 7 781 403 евро и от която цесионна сметка банката е обслужвала всички кредити: № 149/2004, № 404/2004, №405/20041 № 164/2005, № 375/2005,№ 937/2006, №096/2007, №097/2007, № 1181/2007, представлява ли основание за нищожност по чл. 26, ал. 2ЗЗД на всички договори за кредит и анексите към № 149/2004, № 404/2004, №405/20041 № 164/2005, № 375/2005,№ 937/2006, №096/2007, №097/2007, № 1181/2007, поради липса на предписана от закона форма на договор за цесионната / специална разплащателна сметка. ” 2 / „ Началната невъзможност на предмета, погасен от суми на събрани настоящи Заложени вземания от Залог на съвкупност към датата на сключване на договори за кредит, обезпечени с особен залог върху настоящи вземания: № 149/2004, № 404/2004, №405/20041 № 164/2005, № 375/2005,№ 937/2006, №096/2007, №097/2007, представлява ли основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД,поради невъзможен предмет”.3”Началната невъзможност на предмета, поради липса на предмет при новиране на невалиден стар дълг - погасен от суми на събрани настоящи Заложени вземания от Залог на съвкупност към датата на подновяването му, представлява ли основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на основание за новиране по следните нови договори за кредит: № 149/2004, № 404/2004, №405/20041 № 164/2005, № 375/2005,№ 937/2006, №096/2007, №097/2007, № 1181/2007… „ Срещу така изброените договори касаторът е посочил сумите по тях. 4/ „ Значение на неравноправни клаузи за осъществяване на задължителен оборот на кредитен лимит по отделните договори за оборотни кредити № 149/2004, № 404/2004, №405/20041 № 164/2005, № 375/2005,№ 937/2006, №096/2007, №097/2007, № 1181/2007/ изброени конкретни текстове от тях/, чрез предаване на заложени вземания и повторното им усвояване, представлява ли основание за нищожност на договорите за кредит по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие със закона - чл. 1, ал. 1 ЗОЗ ”, 5/”Противоречието с правен принцип на договореното условие за осъществяване на задължителен оборот на кредитния лимит по договори за кредит, обезпечени с особен залог върху вземания, чрез предаване на Заложени вземания и повторното им усвояване, представлява ли основание за нищожност по чл. 27 ЗЗД, поради наличие на значителна грешка в правото в договори за кредит: 149/2004, №405/20041 № 164/2005, № 376/2005 №096/2007, №097/2007 …” Изброени са и конкретни клаузи от тези договори. „ 6/”Противоречието с правен принцип на договореното условие за осъществяване на задължителен оборот на кредитния лимит по договори за кредит, обезпечени с особен залог върху вземания, чрез предаване на Заложени вземания и повторното им усвояване, представлява ли основание за нищожност по чл. 29 ЗЗД, поради наличие на измама при договарянето на: договори 149/2004, №405/20041 № 164/2005, № 376/2005 №096/2007, №097/2007 …” Изброени са и конкретни клаузи от тези договори. 7/” Наличие на непочтена клауза, причиняваща значително неравновесие в произтичащите от договора права и задължения на страните в тежест на едната страна, а именно – договореното условие за осъществяване на задължителен оборот на кредитния лимит по договори за кредит, обезпечени с особен залог върху вземания, чрез подаване на Заложени вземания и повторното им усвояване, представлява ли основание за обявяване на нищожност на договори за кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави по договори 149/2004, №405/20041 № 164/2005, № 376/2005 №096/2007, №097/2007 …”Изброени към всеки от договорите са и конкретни клаузи. И 8/ „ Наличие на неравноправни клаузи – чл. 1 от Анекси към договори за кредит № 404/2004, №096/2007, №097/2007 и № 1181/2007, за капитализиране на несъществуващи просрочени задължения върху погасени главници, чрез служебно предаване на Заложени вземания от банката и закриване на кредитната сметка и повторното им служебно усвояване от банката от нова кредитна сметка, представлява ли основание за обявяване на нищожност на договорите за кредит по чл. 29 ЗЗД, поради наличие на измама, при осъществяване на служебни обороти от суми на събрани Заложени вземания, държани във фактическа власт на банката, като свои, без основание и използвани за натрупване на недействителен дълг на кредитополучателя без негово знание и участие”. След като е формулирал тези въпроси, касаторът лаконично е заявил, че отговорите им били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Формулираните от него въпроси не установяват наличие на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод се налага, поради това, че всичките въпроси са изцяло фактически, а не правни, с оглед съдържанието им относимо към разрешаване на конкретния спор, чрез съобразяване на твърдяни от страната факти. Освен това, така поставените въпроси не са свързани и с решаващите изводи на състава, третират изцяло развитите в производството защитни тези на страната и разглеждат договори, които поради това, че в по-голямата си част не съставляват източник на вземанията, приети от синдика, не са разглеждани от съда в производството по чл. 694 ТЗ. Въпроси № 4 и 7 извън фактическият им характер са и вътрешно противоречиви, тъй като извеждат основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД от твърдение за наличие на неравноправни клаузи, чието съдържание и обосноваване се свързва с приложение на чл. 143 и сл. ЗЗП, който ред, поради това, че касаторът не е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП е неприложим и съответно ирелевантен към производството въобще, а не само към обосноваване наличие на общо основание.
Следователно, така формулирани, въпросите не обосновават въведено общо основание, липсата, на което е достатъчно за да не бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Следва да се отбележи още, че касаторът не е развил никакви доводи и по допълнителния критерий. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или позоваване на съдебна практика, която се нуждае от промяна, поради изменение на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени от касатора разпоредби, когато съдържат неясна, непълна или противоречива правна уредба, за да се създаде практика по приложението им. Нито една от тези хипотези, разяснени със задължителна практика –т. 4 ТР ОСГТК №1/09г.- не е била предмет на процесуално въвеждане от страна на касатора, като общото позоваване на нормата и нейното възпроизвеждане текстово не обосновава извод за установеност на допълнително основание.
Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1495 от 19.06.2019 г. по т. дело № 5374/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: