Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищците М. Д. М., Л. М. М. и М. П. М. срещу определение за Софийски апелативен съд за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Останалите страни не изразяват становище.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил, че във въззивното производство предмет на разглеждане са искове (в отхвърлените от първоинстанционния съд части) по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за заплащане на обезщетения за вреди от пътно-транспортно произшествие, предявени срещу ЗК „Олимпик“ АД, застрахователно дружество, регистрирано в Кипър, въз основа на сключена от него задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Приел е, че с решение на компетентния кипърски съд от 30.07.2019 г. спрямо ответното дружество е открито производство за ликвидация, което съгласно чл. 624, ал. 1 КЗ вр. чл. 273, т. 1 и т. 2 от Директива 2009/138/ЕО налага спиране на исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК.

Определението е правилно.

Установено е, въз основа на извършеното на 26.09.2019 г. вписване в търговския регистър по партидата на регистрирания в България клон на ответното дружество, че с решение на Областния съд в Никозия, Кипър, по иск № 656/2018 г. по отношение на дружеството е открито производство по ликвидация (принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност/несъстоятелност).

По отношение на последиците от откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава-членка, българският закон препраща към правото на съответната държава (чл. 624 КЗ). Съгласно чл. 315, ал. 4 от кипърския Закон за застраховането и презастраховането и други свързани с тях въпроси от 2016 г. във връзка с чл. 220 от Закон за дружествата със започването на ликвидация никое производство не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен с разрешение на съда. Сходна е и разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ, изискваща спиране на производството по предявения осъдителен иск при открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника. С оглед на това неоснователни са доводите в частната жалба, че спирането на исковото производство като последица от започналата ликвидация/несъстоятелност се урежда от българския закон, както и че съгласно същия (ако бъде счетен за приложим) не е налице пречка за продължаване на исковото производство.

Поради това налице са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 624 КЗ, чл. 271 и чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО, съответно обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Следва да се отбележи, че са неоснователни и доводите в жалбата, че спирането препятства съдебната защита на правата на жалбоподателите, доколкото такава възможност за защита продължава да е налице, но по ползващия се с приоритет ред за предявяване на вземанията в рамките на производството по ликвидация/несъстоятелност, установен от закона на Р. К.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Потвърждава определение от 13.12.2019 г. по гр. д. № 3026/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: