4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
гр. София 20.07.2020 г.
Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
изслуша докладваното от съдията В. И.
гр. дело № 1034/2020 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. А. Д. и Р. А. М., подадена чрез адв. В. П., против въззивно решение № 284/05.12.2019 г. по гр. д. № 305/2019 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, с което е потвърдено решение № 256/17.06.2019 г. по гр. д. № 57/2019 г. по описа на Районен съд - Габрово, с което касаторите са осъдени да заплатят на Д. М. Л. и Л. В. Л. сумата 5897, 65лв., представляваща реално извършени разходи за ремонт на обща част от жилищна сграда – покрив, съобразно притежаваните от касаторите идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска – 15.01.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата 729, 02 лв., представляваща лихва за забавено плащане за периода 27.10.2017 г. до датата на предявяване на иска на основание чл. 61, ал. 3 и чл. 86 ЗЗД и са присъдени съдебни разноски, в това число направените в производството по обезпечаване на доказателства пред Районен съд - Габрово.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът не е съобразил, че извършването на ремонта на покрива на сградата не е било необходимо, освен това се касае за незаконен строеж, извършен без необходимите строителни книжа и подлежи на принудително премахване. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. Формулирали са следния въпрос: „Преценката на събраните доказателства следва да се извърши в контекста на различната уредба на последиците от поддържането и възстановяването /т. е. на необходимите разноски/ или обновяването на общите части на сградата /т. н. полезни разноски/, при точна квалификация на всеки вид ремонтни работи, извършени от ищцата като при събраните доказателства се съобрази дали „необходимостта“, наложила извършването на всяко конкретно СМР, има обективна причина /увреждане, износване и др./ или се дължи на субективната преценка на ищцата. Преценката на съда относно извършените полезни разноски следва да съдържа и оценка на обстоятелствата за удачно предприета и добре свършена чужда работа?”. Сочат, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 85/26.04.2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на ВКС, II г. о. и, че неправилно съдът е приел, че полезните разноски също следва да бъдат платени от ответниците.
Ответниците по касационната жалба – Д. М. Л. и Л. В. Л., чрез процесуалния си представител адв. А. И., в представения писмен отговор, излагат съображения, че не са налице основания за допускане до касационна проверка, а по същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни с правен интерес да обжалват постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл. 269 ГПК и след преценка на твърденията и доказателствата е приел, че ищците са извършили необходими за поддържането и функционирането на покрива на сградата, в режим на етажна собственост, разноски и са я подобрили, без съгласието на ответниците и против волята на последните. Установено е, че дейностите по премахване на стария покрив и изграждане на нов, който включва монтиране на нови дървени попове, греди, ребра, поставяне на дървени плоскости от ОСБ, летви и контралетви, нареждане на нови керемиди и капаци, както и монтиране на нови улуци, казанчета и обшивки са дейности представляващи „неотложен ремонт по смисъла на пар. 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗУЕС. Разходите за изпълнение на строително-ремонтните дейности по направата на стоманобетонов пояс и монтирането на двойно „Т греди за преразпределение на товарите върху стоманобетоновата плоча допринасят за заздравяване на сградата и представляват „полезни разходи по смисъла на пар. 1, т. 12 от ДР на ЗУЕС. Извършеното е на обща стойност в размер на 13 873, 56 лв. Полезните разноски увеличават стойността на имота с 1716 лв., а разноските за тези подобрения са на същата стойност – 1716 лв. При тези факти въззивният съд е достигнал до извода, че на ищците следва да бъдат възстановени 42, 51 % от сторените разноски, колкото са идеалните части на ответниците от общите части на сградата, а именно: сумата 5 897, 65 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 15.01.2019 г. и лихва за забава от момента на изтичане на срока за плащане в отправена нотариална покана – 27.10.2017 г. до датата на предявяване на иска – сумата 729, 02 лв. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателите, че с неприлагането на исканата преписка от О. Г, не е установен относим към спора факт - незаконността на извършения строеж на процесния покрив, доколкото съдът е приел, че няма влязла в сила заповед за премахването му. С влязло в сила решение № 168/02.11.2018 г. по адм. д. № 156/2018 г. по описа на Административен съд – Габрово е отменена заповедта за премахването му. В отменителното решение е прието, че строителни-монтажните работи по покрива на съществуващата жилищна сграда не представляват „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изисква одобрен инвестиционен проект и/или издаване на разрешение за строеж /като и в тази част в заповедта не са посочени конкретно необходимите строителни книжа.
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Не се разкриват бланкетно посочените от касаторите в изложението за допускане на касационното обжалване основания по чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно. Несъгласието с правните изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а единствено може да обоснове касационно оплакване за неправилност на въззивното решението.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос. Въпросът е обусловил решаващите изводи на съда, но не се разкрива поддържаната специфична предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 208, ал. 1, т. 1 ГПК – да е решен в противоречие с посоченото решение на ВКС. Въззивният съд е анализирал всички събрани доказателства и в съответствие с константната съдебна практика е направил обоснован извод, че сградата е в режим на етажна собственост и в отношенията между страните за управление намират приложение правилата на ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА), прилаган по отношение на сгради, в които самостоятелните обекти са до три, че съсобствениците дължат заплащане на извършените необходими разноски за запазването на вещта, така и на уместно извършените полезни разноски, водещи до увеличаването на стойността на веща и, че ремонтът е извършен без съгласието на етажните собственици поради което отговорността за последните е по чл. 61, ал. 3, във връзка с чл. 59 ЗЗД – ищците могат да претендират по-малката стойност между, обогатяването и обедняването. Посочил е точно кои от разходите извършени за ремонта на покрива представляват необходими разноски и кои полезни разноски и е стигнал до извода, че увеличената стойност на имота съвпада с извършените разходи за подобрения. Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационна проверка на обжалваното решение.
При този изход на спора в тежест на касаторите следва да бъдат възложени и претендираните от ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева, съобразно представения договор за правна помощ и съдействие от 12.02.2020 г., имащ характера на разписка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 284/05.12.2019 г., постановено по гр. д. № 305/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.
ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН [ЕГН] и Р. А. М., ЕГН [ЕГН] да заплатят на Д. М. Л., ЕГН [ЕГН] и Л. В. Л., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: