Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. А. М., М. Н. фон К., Н. Н. Р., А. М. Б., С. М.–Р. Л., Ф. К. И.-Р., Н. П. Р., А. М. Б., А. М., Б. Н. И.-Р., К. К. Р., Ф. Ф. Р., Е. Р. Р.-П., Б. В. К., Т. В. К., Н. С. П.-Я., подадена от пълномощника им адв. П. Б. П., САК, срещу определение № 2542 от 26. 07. 2019 г. по ч. гр. д. № 3491/2019 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 с-в, с което е потвърдено определение № 9990 от 25. 03. 2019 г. по гр. д. № 10865/2013 г. на СГС, ГО, IV-В въззивен състав, с което е оставено без разглеждане искането на частните жалбоподатели по чл. 204 ГПК отм., направено с молба вх. № 34639/14. 03. 2019 г., подадена по пощата на 12. 03. 2019 г., за присъединяването им към частната жалба на А. Ш. и А. Ш. вх. № 52550/20. 04. 2017 г. Твърди се незаконосъобразност на определението, поради постановяването му в нарушение на чл. 217, ал. 4 ГПК отм., Жалбоподателите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и искат допускане до касационно обжалване на въззивното определение, отмяната му и уважаване на молбата по чл. 204 ГПК отм..

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени данните по делото, прие следното:

Частната жалба е допустима.

С определение, постановено в проведеното на 13. 04. 2017 г. открито съдебно заседание по в. гр. д. № 10865/2013 г. на СГС, ГО, IV-В въззивен състав, е оставена без движение, на осн. чл. 100, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 98, ал. 1 и чл. 99, б.“б“ ГПК отм., искова молба по чл. 108 ЗС, подадената от А. П. Ш., А. Б.-Р. Ш., А. А. М., М. Н. фон К., Н. Н. Р., А. М. Б., С. М.–Р. Л., Ф. К. И.-Р., Н. П. Р., А. М. Б., А. М., Б. Н. И.-Р., К. К. Р., Ф. Ф. Р., Е. Р. Р.-П., Б. В. К., Т. В. К., Н. С. П.-Я. против държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и Столична община, и е предоставена възможност на ищците в 7-дневен срок да индивидуализират процесната пететажна масивна жилищна сграда и намиращите се в нея самостоятелни обекти на собственост, както и да представят доказателства за внесена държавна такса по предявените обективно съединени искове в размер общо на 16030, 70 лв. На основание чл. 199, ал. 3, вр. ал. 1, б. „в“ ГПК отм. е оставена без движение и подадената от ищците въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса по въззивната жалба в размер общо на 8095, 35 лв.

Срещу тези определения е подадена от името на всички ищци, чрез адв. П., частна жалба вх. № 52550/20. 04. 2017 г., уточнена с молба вх. № 71550/30. 05. 2017 г. С разпореждане № 11147/28. 03. 2018 г. на СГС частната жалба е върната, с изключение на подадената от ищците А. П. Ш. и А. Б.-Р. Ш.. Разпореждането от 28. 03. 2018 г. е обжалвано от ищците (без А. П. Ш. и А. Б.-Р. Ш.) с частна жалба вх. № 60488/30. 04. 2018 г., която е върната с разпореждане от 15. 06. 2018 г.

С молба вх. № 34639/14. 03. 2019 г. ищците, чиито частни жалби срещу протоколните определения от 13. 04. 2017 г. са върнати, са поискали присъединяване, на осн. чл. 204 ГПК отм., към частните жалби на ищците А. П. Ш. и А. Б.-Р. Ш. вх. № 52550/20. 04. 2017 г., уточнени с молба вх. № 71550/30. 05. 2017 г., които не са били върнати.

Тази молба е оставена без разглеждане с определение № 9990 от 25. 03. 2019 г. по в. гр. д. № 10865/2013 г. на СГС, ГО, IV-В възз. с-в, потвърдено с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 2542 от 26. 07. 2019 г. по ч. т. д. № 3491/2019 г. на САС.

За да постанови този резултат, съставът на апелативния съд е приел, че разпоредбата на чл. 204 ГПК отм. е неприложима за частните жалби. Възприел е за правилен извода на първоинстанционния съд, че законът не предвижда процесуална възможност за присъединяване на обикновени другари към частни жалби, подадени от техни другари, поради което направеното в този смисъл искане е недопустимо.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните жалбоподатели се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, във връзка с което поставят въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 204, ал. 1 ГПК отм. в производството по обжалване на първоинстанционни определения пред въззивната инстанция и допустимостта на направено от обикновен другар искане за присъединяване към частна жалба, подадена от друг другар. Твърди се разрешаването му в противоречие с определение № 625 от 26. 07. 2011 г. по ч. т. д. № 29/2011 г. на ВКС, 2 т. о. и с ТР № 1/4. 01. 2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 2.

Не е налице противоречие с цитираната практика.

В ТР № 1/4. 01. 2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 2, е разяснено, че въззивният съд е длъжен да съобщи на необжалвалите обикновени другари за образуваното производство, за да бъдат конституирани като страна по него, ако желаят да се присъединят към въззивната жалба по реда на чл. 204 ГПК отм., Не е обсъждана приложимостта на тази норма в производството по обжалване на определенията.

Обсъжданият в определение № 625 от 26. 07. 2011 г. по ч. т. д. № 29/2011 г. на ВКС, 2 т. о. въпрос също е различен - за възможността обикновен другар да се присъедини към подадена от друг обикновен другар частна касационна жалба. Прието е, че законодателят не е предвидил възможност за присъединяване към касационна жалба изрично или чрез препращане към процесуалното правило на чл. 265, ал. 1 ГПК, поради което не би могло да се приеме, че и препращащата норма на чл. 278, ал. 4 ГПК предоставя такава възможност. Тълкувателната част от мотивите не съдържа извод, че обикновените другари на частния жалбоподател могат да се присъединят към подадена от него частна жалба срещу първоинстанционно определение.

Поставеният от касатора въпрос е обсъден в определение № 354 от 15. 06. 2015 г. по ч. гр. д. № 2562/2015 г., 3 г. о., служебно известно на настоящия състав, в което е прието, че разпоредбата на чл. 265, ал. 1 ГПК не намира приложение в производството по частни жалби, подадени до въззивната инстанция, поради което е недопустимо присъединяване към частната жалба, подадена от друг обикновен другар. Препращането на чл. 275, ал. 2 ГПК към разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4 и чл. 260, 261, 262 и 273 ГПК касае съдържанието на частната жалба и срока за обжалване. Изводите на въззивната инстанция съответстват на така формираната практика.

В тази връзка следва да се добави, че препращането по чл. 278, ал. 4 ГПК е за неуредените въпроси, касаещи реда за разглеждане на частните жалби, но не би могло да се приеме, че това препращане поражда право на присъединяване към частна жалба, подадена от друг обикновен другар, или възможност за подаване на насрещна частна жалба. Срокът за подаване на молбата по чл. 204 ГПК отм., съотв. чл. 265, ал. 2 ГПК (до края на първото открито заседание пред въззивната инстанция) е неприложим за частните жалби, които по изключение се разглеждат в открито заседание. А и смисълът на уредената в кодекса възможност за присъединяване към подадена от друг обикновен другар въззивна жалба, ако не е упражнил в срок правото си на обжалване, е да се избегне възможността за постановяване на противоречиви решения по отношение на обикновените другари при разрешаване на материалноправния спор, докато в производствата по обжалване на определенията се разрешават процесуални спорове, без да се обсъжда съществуването на спорното материално право.

На следващо място, разглеждането на поставения въпрос не би повлияло на изхода на настоящото частно производство. Присъединяване по реда на чл. 204 ГПК отм., съотв. чл. 265, ал. 1 ГПК, е възможно само към допустима жалба, а в случая е поискано присъединяване към недопустима частна жалба - подадена срещу неподлежащо на обжалване определение. Определения, с които се оставят без движение искови молби и въззивни жалби с указания за внасяне на пълния дължим размер на държавната такса или отстраняване на други нередовности не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, а законосъобразността им би могла да се провери в производството по обжалване на разпореждането за връщане на исковата молба/въззивната жалба, съотв. в производството по обжалване на определението за прекратяване, заради неизпълнение в срок указанията на съда, на исковото/въззивно производство.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице соченото от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението.

С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2542 от 26. 07. 2019 г. по ч. гр. д. № 3491/2019 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: