Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. В. - П., срещу въззивно решение №2418 от 06.11.2019 г. по гр. дело №790/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №7486 от 29.11.2018 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Специализирания наказателен съд за сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от неоткриване производство по чл. 270, ал. 1 НПК в срок от три дни.

Въззивният съд е приел, че за разглеждането на искането по реда на чл. 270, ал. 1 НПК не се открива нарочно производство и не се образува самостоятелно дело. Искането се разглежда в рамките на образуваното наказателно производство в неговата съдебна фаза. В този случай не се прилага разпоредбата на чл. 65, ал. 3 НПК, доколкото същата касае образуване на частно наказателно дело за произнасяне по мярката за неотклонение „задържане под стража” във фазата на досъдебното производство. В този смисъл не е определен срок, в който следва да се разгледа искането по чл. 270 НПК. В случая по искането на ищеца има произнасяне в разумен срок, защото е направено на 23.05.2017 г. и е разгледано на 09.06.2017 г., след връщане на делото от АСНС, където се е намирало по жалби на ищеца срещу постановени съдебни определения във връзка с поредно искане за изменение на мярката му за неотклонение.

Ответникът по касационната жалба Специализираният наказателен съд, град София, не е заявил становище.

Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос по прилагането на чл. 65, ал. 3 НПК, както и длъжен ли е съдът да обоснове своите изводи относно съществото на спора и основателността на иска като обсъди всички факти и доводи на страните. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е ТР №3/2012 г. на ОСНК на ВКС. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно без да са изложени доводи в тази насока.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №2418 от 06.11.2019 г. по гр. дело №790/2019 г. на Софийския апелативен съд. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, според която съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение по гр. д. № 761/2010 г. ІV г. о. ВКС; решение по гр. д. № 4744/2010 г., І г. о. ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г. о. ВКС; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. ВКС; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г. о. ВКС; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о. ВКС; решение № 112 от 2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. ВКС и други съдебни актове постановени по реда на чл. 290 ГПК.

ТР №3/2012 г. на ОСНК на ВКС е неотносимо, защото е с предмет разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, а не тази на чл. 65, ал. 3 НПК.

Няма основание да се приеме и че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2418 от 06.11.2019 г. по гр. дело №790/2019 г. на Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.