Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Българо-американска кредитна банка“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.Б. Е. срещу решение № 8540/13.12.2019 г, постановено по гр. дело № 16991/18 г на Софийски градски съд, Втори „Д“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 449630/12.7.2018 г по гр. дело № 47179/17 г по описа на СГС, ГО, 64 състав, като са уважени предявените от В. Е. П. срещу касатора искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225 ал. 1 и ал. 2 КТ за сумата 17 244, 36 лв, ведно със законната лихва и разноски по делото.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Ответникът по касационната жалба В. Е. П. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

От данните по делото се установява следното:

С влязло в сила съдебно решение от 8.1.2017 г по гр. дело № 8373/14 г на СРС е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 138/19.12.13 г и служителят е възстановен на преди заеманата длъжност „главен експерт“ в Дирекция „Кредитиране“, отдел „Корпоративни клиенти“, сектор „Проекти“.Същият се е явил за да заеме длъжността, на която е възстановен, като на 13.3.2017 г е била издадена нарочна заповед в този смисъл.Според допълнително споразумение № 2/24.3.17 г към трудов договор от 3.2.2005 г заеманата от ищеца длъжност „главен експерт“ е в дирекция „Кредитиране“-отдел „Кредитиране на корпоративни клиенти“-сектор „Проекти“.Ищецът е подържал, че работодателят не му е възлагал типичните за длъжността му трудови функции, свързани със сключване на кредитни сделки.Със заповед № 9-46/4.5.2017 г му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“за неизпълнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика и допълнително споразумение.С последваща заповед № 9-50-В/25.5.2017 г е уволнен дисциплинарно за неизпълнение на възложената работа-нарушение по смисъла на чл. 187 т. 3, предл. 1, т. 7 и т. 10 вр. чл. 190 ал. 1 т. 7 КТ.В заповедта е посочено, че „ на 25.4.17 г на служителя е поставена задача от прекия му ръководител-Д. Д.-ръководител на отдела, а именно до 28.4.17 г-петък, до края на бизнес деня да прозвъни потенциални клиенти от предоставен списък, които работодателя желае да привлече като корпоративни клиенти.Дадени са подробни указания за изпълнение и отчет на извършената работа, включително и пример на изпълнение за 6 броя клиенти.На 17.5.17 г прекият ръководител и директорът на дирекцията докладват за неизпълнение на възложената задача., както и неизпълнение на каквато и да било работа от 21.3.17 до датата на доклада.Служителят демонстративно е отказал изпълнението й.Това затормозява процеса на възлагане и изпълнение на работата, което води до неоснователно ангажиране времето на други служители на банката за разглеждане и обсъждане на различни видове претенции, поставени от П..Това съставлява виновно нарушение на т. 9 б.“б“,“в“, „г“ и „д“ от допълнителното споразумение, сключено между страните, съгласно което служителят се задължава да изпълнява служебните си задължения точно, добросъвестно, качествено и компетентно, в необходимите срокове ; своевременно и точно да изпълнява указанията на работодателя и на своите преки ръководители ; да изпълнява задълженията и дейностите, предвидени в длъжностна характеристика и да не пречи на останалите служители да изпълняват трудовите си задължения ; да не уронва престижа на работодателя пред останалите служители и да не уврежда цялостния микроклимат в предприятието.“

С обжалваното въззивно решение е прието, че отказът на ищеца да изпълни задълженията е правомерен и той не може да носи дисциплинарна отговорност за това.Не е налице виновно неизпълнение на трудовата дисциплина.Цитираното неизпълнение на трудово задължение, залегнало в редовно връчената длъжностна характеристика от 2012 г „активно маркетиране, с цел привличане на клиенти“, не може да бъде разглеждано самостоятелно, а във връзка с основните му задължения, които са други - свързани с анализиране, оценяване и изготвяне на кредитни сделки и съгласуването им с останалите отдели и сектори в банката.Наложеното най-тежко дисциплинарно наказание не е съответно по смисъла на чл. 189 ал. 1 КТ, тъй като нарушението е извършено еднократно, няма настъпили вредни последици, освен това поведението на служителя се дължи на недобросъвестното поведение на работодателя, който е извършил опит за едностранно изменение на трудовото му правоотношение, което е недопустимо.Освен това служителят няма наложени и влезли в сила други нарушения на трудовата дисциплина.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК са посочени касационните основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и по чл. 280 ал. 2, предл. последно ГПК–очевидна неправилност.

Относно основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1.Неизпълнението на конкретно основно задължение, посочено в длъжностната характеристика на служителя, представлява ли дисциплинарно нарушение или трябва работодателят да се придържа при възлагане само към описаното в „общата характеристика“ на длъжността, чието изпълнение би било дисциплинарно нарушение.

2.Длъжен ли е служителят да изпълнява всяко едно конкретно свое задължение по длъжностна характеристика или може да откаже изпълнение на конкретно такова задължение, ако не го е извършвал до момента на възлагане или това задължение не е изрично упоменато в общата характеристика на длъжността му.

Представени са следните съдебни актове:

С решение № 576/30.9.2010 г по гр. дело № 700/2010 г на ВКС, Четвърто ГО е прието, че обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение – това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина. Няма значение обстоятелството дали работникът по принцип – за по-кратък или за по-продължителен период от време – не е изпълнявал тези си трудови задължения и как работодателят се е отнасял към това му поведение. Във всеки случай, след като в съдържанието на трудовото правоотношение не са внесени изменения по реда, предвиден в трудовото законодателство, именно задължението на работника да извърши това, за което е договарял с работодателя, съставлява обект на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 от КТ.

С решение № 81 от 22.4.2015 г по гр. дело № 5838/14 г на ВКС, Четвърто ГО е прието, че всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 КТ. Обемът на трудовите задължения произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение – това са задълженията, които работникът се е задължил да извършва по трудов договор при спазване на трудовата дисциплина.

Настоящия състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.Поставените в изложението на касатора въпроси следва да бъдат обобщени и уточнени от съда, съобразно правомощията му, дадени с ТР № 1/2009 г/19.2.2010 г по т. д. № 1/2009 г, н следния смисъл: за начина, по който се индивидуалиризат трудовите функции на служителя, за изпълнението, на които служителят се е задължил.

Разрешението на поставения въпрос, дадено от въззивния съд, противоречи на цитираната от касатора и приложена с изложението съдебна практика на ВКС.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8540/13.12.2019 г, постановено по гр. дело № 16991/18 г на Софийски градски съд, Втори „Д“ въззивен състав, в обжалваната част, с която са уважени исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225 ал. 1 и ал. 2 КТ за сумата 17 244, 36 лв, както и в частта, относно разноските по делото.

ЗАДЪЛЖАВА „Българо-американска кредитна банка“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място] да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание в размер на 394, 89 лв, като при неизпълнение на това задължение в срок, производството по касационната жалба ще бъде прекратено.

След изпълнение на горното указание, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, в което да се призоват страните по делото: В. Е. П. и „Българо-американска кредитна банка“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място].

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.