Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Военно формирование 34820 - гр. Батак, чрез командира му, приподписана на основание на чл. 284, ал. 2 ГПК от юрк. В. срещу решение № 492/13.12.2019 г. по гр. д. № 760/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик (ОС – Пазарджик).

Ответникът А. П. Т., чрез адв. П. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение, с което след отмяна на решение № 519/04.07.2019 г. по гр. д. № 331/2019 г. на Районен съд – Пещера в отхвърлената част на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, над 3 802. 77 лв. до 5 245. 20 лв., е присъдена сумата (разликата) от още 1 442. 43 лв. за времето на шестмесечната принудителна безработица, ведно със законната лихва върху сумата от 28.02.2019 г. до окончателното й изплащане; потвърдено е първоинстанционното решение за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване на уволнението на ищеца Т. за незаконно и неговата отмяна, и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че между страните е съществувало трудово правоотношение с източник трудов договор за длъжността „огняр“, считано от 24.01.2008 г., като постигнатата помежду им уговорка относно срока на действие на трудовия договор (предмет на подписани допълнителни споразумения за длъжността „оператор парни и водогрейни съоръжения“, която ищецът е приел да изпълнява, всяко едно със срок от една година, считано от 01.01. до 31.12. на всяка следваща календарна година) е в нарушение на императивните разпоредби на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ. Прието е, че по силата на правилото на чл. 68, ал. 5 КТ срочният трудов договор, сключен между страните се е трансформирал в договор за неопределено време. Изложени са доводи, че такъв договор не може да бъде прекратен на основание чл. 325, т. 3 КТ – като основание, приложимо само при срочните договори, поради което процесното уволнение е извършено в нарушение на закона и следва да бъде отменено. Предвид изхода на спора по главния иск и безсрочният характер на трудовото правоотношение с оглед разпоредбата на чл. 69 КТ, за основателен е приет и акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа. Изтъкнато е, че несъществуването понастоящем в действащото щатно разписание при ответника на длъжността, изпълнявана от ищеца, е без правно значение за успешното провеждане на този иск, поради което релевираният в тази насока защитен довод е изцяло неотносим. За основателен в посочения размер (общо от 5 245. 20 лв.) е приет и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за шестмесечния срок на принудителна безработица, в резултат на уволнението, по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. При отчитане на вече присъдените в първата инстанция 3 802. 77 лв. е определено, като дължимо, обезщетение на посоченото основание от още 1 442. 43 лв. Последната сума като разлика между двете посочени по-горе стойности, е присъдена от въззивната инстанция допълнително на ищеца.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя един въпрос, който счита, че е обуславящ изхода на делото и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Неговото съдържание е следното:

„Може ли да съществува безсрочен трудов договор, сключен въз основа на допълнително разписание на длъжностите, срокът на действие на което е императивно определен, не зависи от волята на работодателя и следва ли да се вменява във вина на работодателя за сключения от него срочен трудов договор с работник, назначен по временно допълнително разписание на длъжностите?“.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Повдигнатият въпрос няма характеристиките на общо основание по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. Според там даденото обвързващо тълкуване материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК). В този смисъл, поставеният въпрос е изводим от становището на страната и изразява несъгласието й с решаващия извод на въззивния съд за наличие на безсрочен трудов договор, изключващо приложението на посоченото в уволнителната заповед материалноправно основание за неговото прекратяване. Преценката обаче дали изводите в обжалваното решение са законосъобразни, както вече се посочи, е извън предмета на производството по селектиране на касационната жалба, по чл. 288 ГПК. Липсата на поставен правен въпрос, само по себе си, е достатъчно основание да не се допуска касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК.

За пълнота на изложението следва да се изтъкне и следното.

Страната не е обосновала и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид разрешенията в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. ВКС, ОСГТК. Не е мотивирано наличието на хипотезата - „въпрос от значение за точното прилагане на закона“, с твърдение за формирана съдебна практика, която не е актуална или е неправилна, а в хипотезата – „въпрос от значение за развитието на правото“ с твърдение за непълна, неясна или противоречива уредба на конкретна норма, която изисква създаване на съдебна практика по прилагането й или нейното осъвременяване.

В заключение следва да се посочи, че касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което има за правна последица недопускане на въззивното решение до касационен контрол.

Предвид този изход на делото касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените и претендирани разноски за настоящата съдебна инстанция. Те възлизат на 610 лв. – за адвокатско възнаграждение и са удостоверени в приложения договор за правна защита и съдействие, като извършеното вписване за направеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – вж. постановките по т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 492/13.12.2019 г. по гр. д. № 760/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Военно формирование 34820 - гр. Батак да заплати на А. П. Т. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица] сумата от 610 (шестстотин и десет) лева – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.