Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от Н. Й. Б. за изменение на решението на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 124 от 29.11.2017 г., постановено по гр. д.№ 3343/2015г. в частта за разноските.

Молителят счита, че разноски не се дължат на ответницата като се позовава на решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г., на ВКС II г. о. с което е прието, в производство по разпределяне на ползването на съсобствен имот, страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени.

Ответницата Т. М. М. е подала отговор на молбата по чл. 248 ГПК, в който изразява становище, че тя е неоснователна, защото присъдените разноски са в рамките на минималните по Наредбата на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение приема, че молбата е допустима, защото е подадена в едномесечния преклузивен срок по чл. 248 ГПК от постановяване на касационното решение.

С решението на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 124 от 29.11.2017 г., постановено по гр. д.№ 3343/2015г., е отменено въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-В състав № 610 от 27.01.2015г. по гр. д.№ 6714/2014г. и потвърденото с него решение на Софийския районен съд, 32 състав № І-32-308 от 13.03.2014г. по гр. д.№ 11771/2011 г. и делото е решено по същество като е отхвърлено искането на Н. Й. Б. против Т. М. М. за разпределяне на основание чл. 32 ал. 2 ЗС на ползването на недвижим имот - апартамент № 33 в [населено място],[жк]бл. 259 вх.В ет. 2. При този изход на делото Н. Й. Б. е осъден на основание чл. 78 ал. 3 ГПК да заплати на Т. М. М. разноските за всички инстанции, представляващо платено възнаграждение за адвокатска защита.

Решението на ВКС, което се цитира от молителя в подкрепа на искането да не бъдат присъждани разноски на ответницата, се отнася до хипотезата, при която молбата за разпределяне на ползването на съсобствения имот по реда на чл. 32 ал. 2 ЗС се уважава. Само в този случай всяка от страните прави разноски за защита на своето правомощие да ползва съсобствената вещ и поради това те следва да останат в нейна тежест. Когато ответникът се защитава по искането за разпределяне на ползването, отричайки наличието на съсобственост с ищеца, това възражение е прието за основателно и искането по чл. 32 ал. 2 ЗС е отхвърлено, какъвто е разглежданият случай, е приложимо общото правило на чл. 78 ал. 3 ГПК. С оглед на изложеното няма основание за изменение на постановеното решение на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 124 от 29.11.2017 г., по гр. д.№ 3343/2015г. в частта за разноските.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Й. Б. за изменение на основание чл. 248 ГПК на решението на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 124 от 29.11.2017 г., постановено по гр. д.№ 3343/2015г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: