Производството е по чл. 288 ГПК.

Т. М. М. чрез процесуалния пълномощник адв. С.М. е обжалвала с касационна жалба вх.№ 31880 от 11.03.2015г. въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-В състав № 610 от 27.01.2015г. по гр. д.№ 6714/2014г.

Ответникът Н. Й. Б. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал. 2 ГПК в редакиция преди изменението на разпоредбата в Д.В.бр. 50/2015г., в сила от 07.07.2015г., поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 32 състав от 13.03.2014г. по гр. д.№ 1177182011г., с което е разпределено на основание чл. 32 ал. 2 ЗС ползването на апартамент № 33 в [населено място],[жк]чл. 259 вх.В ет. 2 по скицата, изготвена от вещото лице Т., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението.

В. съд е приел, че ищецът по делото Н. Й. Б. притежава 12095/20595 ид. ч. от жилището, които е придобил на основание чл. 92 ЗС като приращение на земята по силата на сключените правни сделки – дарения и продажба, по които прехвърлители са лица, които са били обявени за купувачи на публична продан на 12 945/20 595 ид. ч. от земята, в която е изградена процесната страда, а ответницата Т. М. М. притежава 7 650/20 595 ид. ч.

В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят множество въпроси, от които от значение за делото с оглед решаващите изводи на съда относно придобивното основание по отношение правата на ищеца по настоящото дело е този, дали когато предмет на публичен търг е само идеална част от дворното място, върху което са построени множество многоетажни жилищни сгради, намира приложение правилото на чл. 92 ЗС по отношение на обектите в тези сгради. По този въпрос съществува противоречива съдебна практика, тъй като в представеното от касатора решение № 12342/2010г. на Софийския градски съд е прието, че принципът на чл. 92 ЗС за приращението не се прилага по отношение на сградите, когато предмет на публичния търг е само дворното място. Тази противоречива съдебна практика на съдилищата обуславя приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне.

Представените от ответника по касация с отговора на касационната жалба решения не опровергават, а подкрепят довода на касатора за наличие на противоречива съдебна практика, тъй като в тях е възприета тезата за приложението на чл. 92 ЗС, В допълнително представеното решение № 98 от 27.07.2015г. по гр. д.№ 521/2015г. отговорът на поставения въпрос в тълкувателната част на решението не обхваща хипотезата на извършена публична продан, поради което то не представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 290 ГПК.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-В състав № 610 от 27.01.2015г. по гр. д.№ 6714/2014г. по жалбата на Т. М. М. вх.№ 31880 от 11.03.2015г.

Указва на касаторката Т. М. М., че на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесе държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: