Р Е Ш Е Н И Е

№ 643

София, 31.10.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г. д. № 736 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Св. Б. В., чрез адвокат А. А., срещу въззивното решение №1351/16.11.2023г. на Окръжен съд – Варна по в. гр. д.№1581/2023г. в частта, с която след частична отмяна на решение №2114/12.06.2023г. по гр. д.№4110/2021г. на Районен съд – Варна е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата над 3 000лв. до претендираните 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по ДП №101/2016г. по описа на РУ – В. П., по което е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2020 г. до окончателното изплащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение №3087/18.06.2024г. по въпроса за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички конкретно установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

По него е налице формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на...