Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мебел-94” ООД - гр. Д. чрез процесуалния си представител адв. М.П срещу решение № 286/14.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2650/2017 г. по описа на Административен съд – гр. В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-03000816008132-091-001/05.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП в частта, в която е потвърден с решение № 275/21.08.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. при ЦУ на НАП за намален размер на данъчна загуба за 2014 г. от 69 802 лв. на 9 264, 11 лв.; за установен размер на корпоративния данък за 2015 г. в размер на 608, 81 лв. и лихва 72, 91 лв.; за установени задължения за ДДС за месец ноември 2014 г. в размер на 1 464, 48 лв. и лихва 367, 68 лв. и за месец декември 2014 г. в размер на 10 643, 10 лв. и лихва 2 583, 25 лв. Релевират се оплаквания от касатора, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че в решението не са изследвани докрай предпоставките относно прилагане на специалните норми на чл. 28, ал. 3 ЗКПО и чл. 80 ЗДДС, като не са и преценени правилно представените доказателства. В касационната жалба се съдържа и оплакване, че съдът е приобщил заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводната експертиза и е обсъдил изводите на същата, но те не били приложени към конкретния случай и без да бъдат съобразени конкретните обстоятелства по делото. Развити са в касационната жалба доводи относно понятието „брак на материални запаси”, респ. бракуване на такива ценности и в тази връзка се сочи, че са били налице предпоставките за наличие на непреодолима сила за количествата бракувани материални запаси по вид, количество и стойност. Касационният жалбоподател излага и оплакване, че съдът не е коментирал направеното възражение по отношение липсата на мотиви на ревизиращия орган по отношение налице ли е корекция на ползван данъчен кредит или начисляване на ДДС или облагане по ЗКПО. Съдът не бил съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства, установяващи незаконосъобразността на ревизионния акт, както и не са били обсъдени и направените възражения относно прилагането на чл. 185, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕО. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Депозирано е писмено становище от адв. М.П.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено становище на юриск. Е.В с искане за оставяне в сила като правилно обжалваното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 002, 21 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустим. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

И в частта по ЗДДС и по ЗКПО първоинстанционният съд за ревизираната 2014 г. е приел, че съгласно заповед № 583/20.06.2014 г. на кмета на Община – Добрич е обявено бедствено положение, вследствие наводнение от 19.06.2014 г. – 20.06.2014 г. и то според съда представлява събитие, което отговаря на понятието „непреодолима сила” от извънреден характер, както и по делото е установено, че вследствие на наводнението е засегнат район с административен адрес: гр. Д., ул. „25 септември” № 43 и стоки на дружеството са се намирали на този адрес. С. се е позовал на разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ и е приел, че е налице непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер по смисъла на посочената разпоредба, в какъвто смисъл са и изводите на приходните органи. Въпреки така установено съдът е приел, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилото форсмажорно обстоятелство и последвало в резултат на него унищожаване или повреждане на материални запаси, готова продукция и частично на стоки, а събраните писмени и гласни доказателства според съда не позволяват да се формира безспорен извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка по смисъла, вложен в чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС и чл. 28, ал. 3, т. 1 ЗКПО между възникналото наводнение и последвалото унищожаване и повреждане на стоки на стойност над определената от органите по приходите, както и на материални запаси и продукция. Съдът е изложил мотиви, че по делото е установено, че дружеството е притежавало налични стоки-материални запаси, но липсват доказателства, че заприходените и заведени като налични активи по счетоводните сметки и баланса на дружеството са съхранявани в недвижим имот в гр. Д., ул. „25 септември” № 43, като съществуването и наличието им не е надлежно документирано и счетоводно отразено в счетоводството на дружеството съобразно счетоводните изисквания. Въз основа на доказателствата по делото съдът е направил извод, че не е установено дружеството да притежава документи, доказващи погиване на всички стоки и активи по вид, количество и стойност, какъвто е например доклада за признаване на застрахователна щета. В решението е прието от съда, е от водената отчетност не се установява кои от активите са били в обектите в гр. В., гр. Б. и гр. Д. в процесния обект. Според съда не са налице безспорни доказателства, установяващи връзка между констатирания брак извън приетия от органите по приходите и непреодолимата сила, както и количествата бракувани и липсващи активи по вид, количество и стойност, които да са в пряка причина връзка с непреодолимото природно явление. В тази връзка съдът е потвърдил за правилно неприемането от приходните органи на разходите от брак, вследствие на което е увеличен счетоводния резултат на ревизираното дружество за финансовата 2014 г. на основание чл. 28, ал. 2 ЗКПО, както и е доказана хипотезата на чл. 28, ал. 3, т. 1 ЗКПО единствено за част от стоките, документирани в доклада за определяне на щетите от наводнението на стойност 15 293, 65 лв., като при липса на проведено пълно и главно доказване, правилно е преобразуван от приходните органи счетоводния резултат и е намалена данъчната загуба от 69 802 лв. на 9 264, 11 лв. По отношение на ревизираната 2015 г. в обжалваното решение е прието, че правилно е определено намаление на счетоводния резултат на основание чл. 70, ал. 1 и 2 ЗКПО и е установена данъчна печалба в размер на 6 578, 06 лв., респ. полагащия се корпоративен данък от 608, 81 лв. За правилно съдът е приел, че е определен и ДДС за месец ноември 2014 г в размер на 1 464, 48 лв. и за декември 2014 г. – 10 643, 10 лв. и съответните лихви. Обжалваното решение е правилно постановено. За ревизираната 2014 г.

Безспорно по делото е установено и не се спори между страните, че на територията на гр. Д. – месец юни 2014 г. е имало наводнение на 19.06. и 20.06.2014 г., поради което е било обявено бедствено положение със заповед № 583/20.06.2014 г. на кмета на общината. Имайки предвид дефиницията на понятието непреодолима сила в чл. 306, ал. 2 ТЗ, според която непреодолима сила е всяко непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, поради което правилно съдът е приел факта на наводнението и че от него е засегнат и район в гр. Д., в който е и административният адрес на дружеството – гр. Д., бул. „25 септември” № 43. Това обстоятелство е необходимо за установяване на твърденията на касационния жалбоподател, че вследствие наводнението са погинали стоки на дружеството именно на посочения адрес, поради което се твърди за приложение на разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС, респ. неприложимост на чл. 79, ал. 3 ЗДДС (в редакцията от 01.01.2013 г.) за извършване корекции на ползвания на жалбоподателя данъчен кредит. Наистина по делото е представен съставен от ревизираното дружество протокол за брак, както и доклад на щети на застрахователя, поради което законосъобразно е установено погиване на част от стоките в посочения по-горе обект, но в тази връзка и приходните органи и впоследствие и първоинстанционния съд обосновано са приели за частично основателно твърдението за погиване на мебели, вследствие наводнението за 15 293, 65 лв. – чл. 80, ал. 3 ЗДДС и чл. 28, ал. 3, т. 1 ЗКПО, но не и за разликата между посочената сума и 22 616, 03 лв. (за тази сума жалбоподателят е твърдял, че в магазина в гр. Д. се намират мебели), а именно сумата от 7 322, 38 лв. въпреки наличие на доказателства, че стоки в този размер са били в процесния обект по време на наводнението. Не са налице доказателства за бракувани мебели за сумата от 7 322, 38 лв., поради което законосъобразни са изводите и на приходните органи и на първоинстанционния съд за тази сума, а също и за непризнатото от приходните органи намаляване от дружеството на счетоводния финансов резултат за 2014 г. Установява се от представените доказателства, че липсва протокол за бракуване на унищожените от наводнението материални запаси и продукция, а представените справки без дати, в които същите са описани по вид, количество и стойност, не заместват протокола за бракуване, както е налице такъв по отношение на стоките в обекта. Освен това материалните запаси и продукция не са разграничени по отделните обекти на дружеството в гр. В., гр. Д. и в гр. Б. и това е видно от представените справки и е установено също така и от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Затова и правилно съдът е потвърдил констатациите в ревизионния акт за неприемане като доказващо кои материални запаси и продукция са погинали от представената справка от управителя, а не от назначена от него комисия за установяване на посочения релевантен факт. Този факт, както беше изтъкнато по-горе не е документално установен, а наличието само на безспорно установено по делото, че е налице непреодолима сила – наводнение на 19.06. и 20.06.2014 г. и обявеното извънредно бедствено положение в гр. Д. без ревизираното дружество да докаже с писмени доказателства, съставени по надлежния ред за наличие на причинно-следствена връзка между настъпилото събитие - наводнение и погиването на броя и вида на материалните запаси и готова продукция именно в обекта в гр. Д.. В този смисъл и предвид изложените по-горе мотиви законосъобразно в ревизионния акт, а впоследствие и в съдебното решение е прието намаление на декларираната данъчна загуба за 2014 г.

За 2015 г. съдът правилно е приел, че приходните органи законосъобразно са намалили финансовия резултата, вследствие пренасяне на данъчната загуба от предходната година на ревизираното дружество на основание чл. 70, ал. 1 и 2 ЗКПО, но въпреки това е установена данъчна печалба от 6578, 06 лв., поради което правилно първоинстанционният съд е потвърдил установената от ревизията дължимост на корпоративен данък в размер на 657, 81 лв. и е приспаднат внесен от дружеството данък от 49 лв., поради което за внасяне остава сумата от 608, 81 лв. и лихви – 72, 91 лв.

Неоснователно е позоваването на чл. 185 от Директива 2006/112/ЕО, тъй като в § 1 на посочената разпоредба е регламентирано, че корекция се прави по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените. Освен това позоваването в ревизионния акт на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС означава, че е прието от приходните органи, че се извършва корекция поради неустановяване на изключенията, визирани в посочената разпоредба за част от активите на дружеството. В тази връзка следва да се възприемат доводите на ответника по касация в писмения отговор срещу касационната жалба, че в дневниците за покупки на ревизираното дружество не се установяват закупени стоки и материали от нерегистрирани търговци по ЗДДС, поради което оплакване на касатора за неустановяване ползването на данъчен кредит, е неоснователно. При липса на аналитична отчетност при жалбоподателя приходните органи са били в невъзможност да установят вложените в продукцията материали по вид, количество и стойност, а също така цена на труд и режийни разходи, поради което е останало недоказано от касационния жалбоподател, че погиналите активи, каквито са неговите твърдения са закупени от нерегистрирани по ЗДДС търговци и по тях той не е ползвал правото на данъчен кредит.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на дирекция "ОДОП" - гр. В. следва да се присъди юрисконултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция в размер на 1 002, 21 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286/14.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2650/2017 г. по описа на Административен съд – гр. В..

ОСЪЖДА "Мебел-94" ООД - гр. Д. да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП 1 002, 21 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.