Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба, подадена от „С. Г. С” ЕАД, със седалище гр. С., чрез пълномощника му адвокат И.П, срещу решение № 5639/10.10.2017 г. постановено по адм. дело № 8023/2016 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу решение № Ц-19/30.06.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по раздел V, т. 3 и т. 3.1. Изложени са доводи за неправилност на атакуваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му, както и присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.Р, оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна „Електроенергиен системен оператор” ЕАД /ЕСО/, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:
С решение № 5639/10.10.2017 г. по адм. дело № 8023/2016 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на „С. Г. С” ЕАД срещу решение № Ц-19/30.06.2016 г. на КЕВР, в частта му по раздел V, т. 3 и т. 3.1., с която считано от 01.07.2016 г. е утвърдена цена на „ЕСО” ЕАД за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 02 лв/MВтч, при ценообразуващи елементи: - необходими годишни...