Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „КАМ 2003 – A. Маринков“, ЕИК: 112600491, представляван от А.М, чрез адв.. Ч, против решение № 980/12.06.2017 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 141/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001316000756-091-001/25.08.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 794/20.12.2016г. на директор на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който са му определени задължения за ДДС в размер на 20 810, 96 лв. и лихви в размер на 8 289, 34 лв.
От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски пред двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк.. Р, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ № Р-160013116000756-091-001/25.08.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 794/20.12.2016г. на директор на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за ДДС в размер на 20 810, 96 лв. и лихви в размер на 8 289, 34 лв.
Първоинстанционният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че не са налице реални доставки на стоки и услуги. Относно доставките на услуги административният съд е приел, че липсата на реквизит, установяващ обективен факт – обект / място, където е извършена конкретната услуга по дърводобив, поставя под съмнение нейното осъществяване. Обоснован е извод, че за установяване твърдението за извършена услуга по дърводобив следва да има писмена следа и за ангажираните с дейността лица, като данни в тази насока не са представени. Във връзка с фактурираната доставка на строителни материали първоинстанционният съд е приел, че няма данни да са съставяни съпътстващи доставката документи - както за приемо - предаването, така и за транспортирането на стоката.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания, посочени от касатора.
Настоящият касационен състав на ВАС намира процесния ревизионен акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По отношение на отказано право на данъчен кредит по 18 фактури, издадени от „Интерлес 2004“ ЕООД с предмет на доставката услуги по дърводобив. От първоинстанционния съд са изложени подробни мотиви по отношение спорните фактури и събраните във връзка с тях доказателства. Представен е договор от 01.07.2012 г. между ЕТ „КАМ 2003 – A. Маринков“- възложител и „Интерлес 2004“ ЕООД – изпълнител, с който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извърши срещу заплащане следната услуга по дърводобив: да събира и рампира с товарен автомобил ДАФ 95.400 АТИ Автокран с рег. [рег. номер на МПС] иглолистни трупи, добити в обекти на възложителя. Представени са приемо-предавателни протоколи с идентично описание на извършените с услуги с това в договора. Нито в договора, нито в приемо-предавателните протоколи е посочен конкретния обект на възложителя, в който се извършват услугите по дърводобив. Не са представени пътни листа, които да потвърдят извършването на дърводобивните услуги с гореописания автокран. Няма данни за конкретните работници, които са извършили услугите. Документите във връзка с правото на данъчен кредит следва да позволяват осъществяването на последващ контрол, като в случая се при извършената ревизия правилно органите по приходите са заключили, че процесните фактури не обективират наличието на реална доставка.
Относно отказано право на данъчен кредит по: 4 фактури с предмет на доставките: извършване на услуга по добив на дървесина - сеч, извоз, сортиране; почистване и ошипяване на сечище, издадени от „Агро груп В-Г 2011“ ЕООД; 4 фактури с предмет на доставките: сеч, извоз, сортиране; почистване и ошипяване на сечище, издадени от „Вейлмес“ ЕООД и фактура №413/29.08.2012г. с предмет сеч, извоз и почистване, издадена от „ТЛС инвест“ ЕООД. Като съпътстващи доставките документи са депозирани единствено приемо-предавателни протоколи. По делото не са представени други доказателства, че описаните по-горе доставчици действително са извършили услугите по дърводобив. Констатирано е разминаване в описания във фактурите и протоколите предмет на доставка, като в протоколите той е разширен като видове дейности : предмет на доставка по фактура № 1000000056/27.06.2012г. е „Сеч“, с количество 1 и мярка „дка“, а фактура № 1000000058/28.06.2012г. е с предмет „Извозване“, мярка „бр.“, количество 1, а в приемо-предавателните протоколи от 27.06.2012г. и 28.06.2012г. е отбелязано като предмет „Извършване на услуга сеч и извоз на дървен материал 175м х 20=3 500 лв. до временен склад“. В представените към фактурите приемо-предавателни протоколи също така не е описан обектът, на който е извършена съответната услуга. Липсват данни за работниците, които са извършили дърводобивните услуги. В приемо-предавателните протоколи е отразено, че извършената услуга се описва – „…ако е с кран – моточасове и единична цена; ако е добив – описват се количествата, единичната им цена за добив, работниците, с които е извършван добива”. На нито един от протоколите не е отразено изискуемото описание. Не са представени пътни листа на автомобила, с който е извършен извозът. Приетите по делото две удостоверения от ТП ДГС „Алабак“ и от ТП ДЛС „Чепино“ също не доказват пряко и пълно поддържаната от жалбоподателя теза. Допълнителни доказателства във връзка с данните в двете удостоверения не са представени за целите на съпоставка между времеви период на извършване на услугите от преките доставчици към РЛ и тези, извършени от РЛ като изпълнител на собствените си възложители. Във връзка с горното решението на първоинстанционния съд в тази си част също е правилно постановено.
По отношение на отказан данъчен кредит по фактура №9000001775/31.05.2012г. с предмет на доставката - строителни материали, издадена от „Сити билд къмпани“ ЕООД. Освен фактурата не са представени никакви съпътстващи доставката документи. Не са представени приемо-предавателни протоколи, нито транспортни документи, от които да е видно реалното престиране на процесните стоки. Не става ясно в кой обект са вложени строителните материали.
Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО, От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стока от издателя на фактурата.
При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя.
Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила.
Разноски: С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 1 403 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 980/12.06.2017 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело №141 по описа за 2017 г. на този съд.
ОСЪЖДА ЕТ „КАМ - 2003 – A. Маринков“, ЕИК: 112600491, (заличен търговец) със седалище и адрес на управление : [населено място], [улица], да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 403 лв. /хиляда четиристотин и три лева/ за касационна съдебна инстанция. Решението е окончателно.