Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на „Пламагро“ ООД - гр. С. срещу Решение № 131 от 08.01.2018 г., постановено по адм. дело № 7253/2017 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане и възстановяване № П – 22221716117962 – 004 – 001 от 03.08.2016г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1764 от 06.10.2016г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. С., в частта му за периода на изчисляване на лихвите върху главница общо в размер на 28 986, 92 лв., определени от органа по приходите в размер на 7 009, 29 лв., за периода от 19.03.2014 г. до 03.08.2016 г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС относно началната дата, от която се дължи лихва върху невъзстановения ДДС, като твърди, че е следвало да се начисли лихва, считано от изтичане на предвидения срок в чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Иска отмяната на решението и отмяна на издадения АПВ, в оспорената част с връщане на преписката за ново произнасяне относно определената законна лихва по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на Административен съд – София – град. Петендира разноски за касационната инстанция.

Представителят...