Производството е по реда на чл. 208 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. В. Т против Решение № 146/28.03.2018 г., постановено по административно дело № 571/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което са обявени за нищожни Ревизионен акт № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и Ревизионен акт за поправка № Р-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, потвърдени с Решение № 202/04.07.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. В. Т.

В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Оспорват се правните изводи на съда относно отсъствие на компетентност на органа, издал заповедта за възлагане на процесната ревизия. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението, след което делото да се върне на Административен съд – В. Т за разглеждане на спора по същество.

Подадена е и частна жалба от „Спринк” ЕООД, чрез пълномощник – адвокат И.Д против Определение № 136/23.04.2018 г., постановено по административно дело № 571/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т, в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта на разноските. Изложени са съображения, за това, че съдът е следвало да осъди ответника да заплати на „Спринк” ЕООД заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 25 000 лева.

По делото е постъпил писмен отговор от И.Р – главен юрисконсулт в Дирекция „ОДОП” гр. В. Т, с който оспорва частната жалба и моли оспореното определение да бъде оставен в сила, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на...