Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 9519 от 11.07.2018 г., постановено по адм. дело № 12353/2017 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед рег. № 8121К-7002/ 18.09.2017 г. на същия административен орган, с която на Д.Х е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Христов против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена.

Ответникът оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените доказателства.

Правилно тричленният състав приема, че оспорената заповед, с която на Д.Х е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение е прекратено, е издадена от компетентен съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) орган, в предвидената форма, в сроковете по чл. 196, ал. 1, т. 2 ЗМВР и при спазване изискванията на чл. 207, ал. 1 ЗМВР и на чл. 206, ал....