Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от М.С срещу решение № 3140 от 05.05.2017 г. постановено по административно дело № 12271 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. По изложени в жалбата подробни съображения счита, че не са били налице основания за издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение предвид разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.). Сочи, че мотивите на решението са твърде общи, като не са обсъдени възраженията на жалбоподателката. Не е обсъден въпросът за твърде закъснялото връчване на заповедта и за липсата на един от задължителните реквизити в нея. Излага, че съдът не е отчел факта, че останалата да съществува щатна бройка за длъжността „Главен експерт“ е незаета, което води до извод за нарушение от органа на принципа на съразмерност регламентиран в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът – Председателят на Управителния съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструкура“ (АПИ), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представено по делото становище. Прави искане решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Обжалваното съдебно решение е недопустимо, предвид следните съображения:

С решението съдът се е произнесъл по законосъобразността на заповед № ЧР-СФ-22 от 08.11.2016 г. на председателя на УС на АПИ, с искане за проверката на която не е бил надлежно сезиран. Съдържащата се на стр. 3 и 4 от първоинстанционното производство жалба на М.С не е подписана. Предвид това жалбата не отговаря на изискването за редовност посочено в чл. 150, ал. 1, т. 8 от АПК. Съдът е следвало да констатира тази нередовност на жалбата и да я остави без движение, с указание да бъде подписана от оспорващия, след което, ако нередовността не бъде отстранена, да прекрати производството по делото. В случая това не е сторено. Съдът е провел производството по оспорването при липса на редовно сезиране, което има за последица постановяването на недопустим съдебен акт. По изложените съображения, обжалваното решение, като постановено при ненадлежно заявено оспорване, се явява процесуално недопустимо. То следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и предприемане на следващите се процесуални действия в зависимост от това дали нередовността по жалбата бъде отстранена или не. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 3140 от 05.05.2017 г. постановено по административно дело № 12271 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията с дадени в мотивите на решението. Решението е окончателно.