Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Т. Т“ ЕООД, гр. С. срещу Решение № 700 от 08.02.2018 г. по адм. дело № 4940/2016 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, трето отделение, 45 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22221515002556-091-001 от 23.12.2015 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, изменен и потвърден с Решение № 388 от 11.03.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, оспорва като неправилен извода на АССГ за недоказаност на действителното извършване на процесните доставки, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, като поддържа, че анализът на събраните по делото доказателства обосновава извода за обратното. На второ място, позовава се на практиката на СЕС по дело С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и счита, че РА е незаконосъобразен в частта на отказания данъчен кредит и в частта на увеличението на ФР с разходите по спорните фактури. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени процесния РА.

Ответната страна - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП, представлявана от юрк.. Н изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, състав на...