Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.К от [населено място], подадена срещу решение № 18 от 04.04.2017 г., постановено по адм. дело № 8/2016 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1983к-2254/11.12.2015 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение в МВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Установено е от събраните по делото писмени доказателства, в т. ч. АУАН, докладни записки и справки, че на 25.07.2015 г. жалбоподателят, заемал длъжността пожарникар, е направил опит да пренесе през границата укрито в собствения му автомобил наркотично вещество - 2 гр. марихуана. Прието е от дисциплинарно наказващия орган, че с извършеното деяние Кирилов е нарушил т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съгласно които "държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; ...пази доброто име на иституцията, която представлява и ...насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си". Извършеното е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 (несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата), за което на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В случая, обратно на твърденията на касатора, органът няма право на преценка съобразно критериите по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР за вида и размера на наказанието, а е длъжен да наложи най-тежкото предвидено в закона наказание.

Съобразена от решаващия съд е разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, съгласно който държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене на друг вид отговорност и правилно не са възприети възраженията, свързани с привличането на жалбоподателя към административнонаказателна отговорност и прекратяването на наказателното производство с оглед чл. 242, ал. 6 от НК (маловажен случай и налагане на глоба) като основания, изключващи дисциплинарната отговорност.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба за правното значение на доказателствените средства, събрани в хода на наказателното и административно-наказателното производство. Съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. В този смисъл са допустими всички доказателствени средства и писмени доказателства, регламентирани в АПК, НПК, ГПК, ЗМВР и др.

Несъстоятелни са и възраженията на касатора относно необходимостта от приключване на производствата по НПК, респективно по ЗАНН, тъй като законодателят не е предвидил нормативни изисквания за приложението на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР само ако бъдат приключени всички други производства за реализиране на други видове отговорност - наказателна, административно-наказателна и т. н.

И на последно място, в случаите на налагане на дисциплинарно наказание уволнение административният орган е длъжен да прекрати служебното правоотношение съгласно чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, тъй като не би могло да съществува служебно правоотношение със служител, който е уволнен. Няма пречка приложението на чл. 203 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да се осъществява с различни административни актове, както и обратното - уволнението и прекратяването на правоотношението да се извърши с една и съща заповед, както е в случая. Поради това оплакванията в тази насока в касационната жалба не намират нормативна опора.

В заключение, административният съд е анализирал подробно съдържанието на оспорената заповед, като с оглед на предхождащите издаването й становища, справки и др. писмени доказателства е направил обоснован извод за това, че същата е мотивирана в достатъчна степен и са спазени изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Анализирал е и другите относими към спора разпоредби по реализирането на дисциплинарната отговорност (срокове, обяснения и т. н.) и правилно е счел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Предвид изложеното не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и то следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 04.04.2017 г., постановено по адм. дело № 8/2016 г. по описа на Административен съд - Русе. Решението е окончателно.