Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М. Сабер, гражданин на Ирак, против решение № 4886 от 19.07.2017 г., постановено по адм. дело № 7108/2017 г. по описа на Административен съд София-град, I отд., 9 с-в. С оспореното решение е отхвърлена жалбата му против решение № 10857/30.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират оплаквания, че процесното решение е неправилно, а направените правни изводи са в противоречие с фактите и доказателствата, приложени по преписката. Излага подробни доводи и иска отмяна на решението на административния съд със законните последици.

Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител ст. юрк.. И, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилно първоинстанционното съдебно решение и моли същото да бъде потвърдено.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна. Счита, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, след анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване с бежанската история на лицето, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение е...