Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „А. Т. Л“ ЕООД, подадена чрез упълномощен адв. Я.Т, против решение № 3740 от 05.06.2017 г., постановено от Административен съд София - град, по адм. д. № 43/2016 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, като счита че решението на съда се базира безкритично на съдебно-техническите експертизи. М. В административен съд да отмени обжалваното решение, като неправилно. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Ламбев, който с писмен отговор пледира за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на „А. Т. Л“ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение № 3740 от 05.06.2017 г. е отхвърлена жалбата на „А. Т. Л“ против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 " Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи " за кампания 2014 г. с изх. № 02-220-2600/5256 от 20.11.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че атакуваното уведомително писмо е законосъобразен административен акт, защото е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби при издаването му и съобразяване с целта на закона. Решаващият съдебен състав подробно е разгледал и задълбочено е анализирал всички оплаквания на жалбоподателя и позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства и на приетите съдебно-технически експертизи е извел заключение за неоснователност на жалбата, с която е сезиран.
При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Съдът счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти съдът е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстаницонният съд точно е констатирал, че производството пред него е образувано по жалба на „А. Т. Л“ ЕООД против уведомително писмо изх. изх. № 02-220-2600/5256 от 20.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 " Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи " за кампания 2014 г, издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Между страните не е имало спор относно това, че земеделският производител е подал Общо заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер УИН2228051455566 за кампания 2014 г. по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания свързани с директива 2000/60/ЕО-за земеделски земи“ е заявил за подпомагане БЗС с обща площ 257, 44 ха, които се намират в землищата на селата Вълчи извор, Деница, Камен връх, Мамарчево, Ситово, С. К, Странджа и Шарково, всички в община Б.. Шестдесет от парцелите с обща площ 103.16 ха попадат в защитена зона по Натура BG0002066 – западна Странджа, а петдесет и един от парцелите с обща площ от 154.28 ха – в защитена зона BG0002026 – Дервентски възвишения. Към заявлението са приложени необходимите документи. От направената автоматизирана проверка на допустимите за подпомагане площи, към момента на заявяване, се установява, че извън границите на слоя на допустимите площи са попаднали 159.95 ха. от заявените по мярката площи. По-голямата част от тях са попаднали във физически блокове определени с начин на трайно ползване различен от трайно затревени площи. По заявлението на жалбоподателя, в петнадесет от заявените по мярка Н2000 парцели са констатирани застъпени площи. Изпратено е УП за площи, декларирани от повече от един кандидат, с което жалбоподателят е уведомен за констатираните двойно заявени площи. Към писмото е приложена Таблица за установените застъпвания. Общата застъпена площ е в размер на 4.12 ха, като от тях „А. Т. Л“ ЕООД е представил документи за право на ползване за 1.21 ха и отказал застъпена площ от 2.91 ха. Посоченото се установява от предоставена на ответника попълнена Таблица на установените застъпвания, както и от документите, установяващи правното основание за ползването на заявените имоти. Общата недопустима площ по заявлението на жалбоподателя, поради неразрешени в негово полза застъпвания, е в размер на 2.90 ха, която представлява цялата заявена площ на БЗС № 66679-10-9-1, който попада в защитена зона Дервентски възвишения. При определяне на допустимите за подпомагане площи по мярката Натура 2000 са направени проверки за съвпадението на границите на заявените за подпомагане парцели с границите на зоните по Н2000. Направени са също сравнения между границите на заявените по Натура 2000 парцели и границите на измерените при направената проверка на място парцели. По подаденото заявление за подпомагане, във връзка с мярка Н2000, било издадено УП, изх. № 02-220-2600/5256 от 20.11.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Видно от приложените към писмото таблици от заявените за подпомагане площи, попадащи в защитена зона BG0002026 – западна Странджа, като недопустими за подпомагане са определени площи в размер на 27.16 ха или 35.74 % (съгласно чл. 16 от Регламент 65/2011 г.), а за тези, попадащи в защитена зона BG0002026 – Дервентски възвишения, като недопустими са определени площи в размер на 21.65 ха или 16.32 % (съгласно чл. 16 от Регламент 65/2011 г.). С оглед определения процент на наддеклариране за БЗС, намиращи се в защитена зона ВG0002026 – западна Странджа, не е оторизирана сума за плащане, а за тези, намиращи се в защитена зона ВG0002026– Дервентски възвишения, е оторизирана сума в размер на 25425.78 лева. Наложени са редукции и намаления.
По делото са допуснати и изслушани две съдебно-технически експертизи. Видно и от двете приети по делото съдебно-технически експертизи се установява коректно определяне от страна на ДФЗ на недопустимата площ за всеки един от заявените за подпомагане БЗС, като основната причина е наличието на неподдържан, обрасъл с храсти и дървета участък или такива, обрасли с горска растителност и храсти. От заявените по мярка Н2000 шестдесет парцела, попадащи в зона BG0002026– западна Странджа, с обща площ от 103.16 ха, за 18 е установено, че не отговарят на изискванията по § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3 от 23.02.2011 г. и като недопустима по тази причина площ е в размер на 27.20 ха. От заявените по мярка Н2000 петдесет и един парцела, попадащи в защитена зона BG0002026 – Дервентски възвишения с обща площ от 154.28 ха, за дванадесет парцела е било установено, че не отговорят на изискванията по § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3 от 23.02.2011 г. и като недопустима по тази причина площ е в размер на 17.40 ха.
Неоснователно е възражението на касатора, че е налице несъответствие между действителната фактическа обстановка и констатациите с уведомителното писмо. По делото няма спор относно факта, че всички изчисления на издателя на атакуваното уведомително писмо са обективирани в таблици, със съответни разяснения към тях, с посочване на площите на парцелите след разрешаване на двойно заявените площи и след извършване на административни проверки, отразяване на установената площ, както и разликата между декларираната и установена площ, на база заявените за подпомагане от оспорващия площи, които таблици представляват неразделна част от процесния административен акт.
Отделно от това, следва да се посочи, че на парцелите, заявени за подпомагане по Н 2000 е извършена проверка на място, поради което установеното при проверката на място е това, което е посочено във фактическата част на уведомителното писмо. Констатациите от проверката на място, отразени в контролните листове, са потвърдени от заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза. Въпреки, че касаторът в настоящото производство не е съгласен със заключението, той не е представил доказателства, които да опровергават съдържанието на контролните листове. Самите те представляват официални свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила обвързва съда и той е длъжен да я зачете.
В тази връзка, правилно е приел първоинстанционният съд, че жалбоподателя е попаднал в 5 % и неговото заявление е избрано за извършване на проверка на място. В тази връзка на „А. Т. Л“ ЕООД е направена проверка на място – 12.11.2014 – 28.11.2014 г., за която е съставен контролен лист (стр. 39 - 61). По време на проверката на част от парцелите е присъствал представител на жалбоподателя, който е подписал без забележки протоколите. С УП от 27.11.2014 г. КЛ с резултатите от проверката са предоставени на кандидата. Проверката е обхванала всички критерии за допустимост на заявление за подпомагане по мярка 213 за плащания по натура 2000. Видно от представените по делото доказателства, заявените за подпомагане площи представляват земеделски парцели – постоянни пасища от група А, които подадат във физически блокове, пресичащи се със защитена зона от Н2000, а именно с код на зоната, според Приложение № 1 към чл. 6 от Наредба № 3 от 23 февруари 2011 г., BG0002026 и BG0002066. Съгласно § 1, т. 3а от ДР на Наредбата като допустима за подпомагане площ по отношение на постоянните пасища се определя площта на заявения земеделски парцел, който се намира в допустими по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) физически блокове, които попадат изцяло или се пресичат със защитена зона от Натура 2000. Такива земеделски парцели (постоянни пасища) са допустими за подпомагане с цялата си площ, независимо дали попадат в слой „Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП“. Следователно за заявените пасища за подпомагане по мярка Н2000 специализираният слой „Площи в добро земеделско състояние“, одобрен от МЗХ, не се прилага, а се взема предвид допустимостта на физическия блок.
Обоснован е изводът на съда, че във връзка с приложението на § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3 от 23.02.2011 г. министърът на земеделието и храните е утвърдил номенклатура на начина на трайно ползване на земеделската земя, която е допустима за подпомагане като пасище. Това са всички постоянни пасища, които попадат в следните физически блокове: естествени пасища и ливади (ЕПЛ), пасища и ливади в орни земи (ОПЛ), горски ливади и пасища (ГЛП), смесено земеползване (СЗП). Във физическите блокове с начин на трайно ползване СЗП са включени постоянно затревени площи, в които има мозаечно разположени парцели, заети от обработваема земя или трайни насаждения, които поради маломерност не могат да бъдат отделени в самостоятелни физически блокове. Горските територии, както и площите, попадащи в код ХЗТ, каквито са установени при жалбоподателя, са извън номенклатурата на земеделските земи, допустими за подпомагане по мярка 213 за пасищата. Това е така, защото целта на мярката е да компенсира земеделският производител за забраните по чл. 6 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г., които трябва да спазва, наложени му с обявяването на защитената зона. Забраните за постоянните пасища са групирани в зона А и включват забраните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 от посочения нормативен акт (чл. 6, ал. 2, т. 1) – разораването и залесяването, промяна на предназначението и/или начина на трайно ползване, премахването на характеристики на ландшафта, косенето на ливади до определен срок и с определена техника, използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади. Ако земеделският производител не спазва забраните и сам превърне пасището в зелесена територия или в площ с начин на трайно ползване ХЗТ, компенсаторното плащане по мярка 213 ще му бъде отказано на основание чл. 11, т. 1 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. По аргумент от цитираните разпоредби за залесени (горски) територии, както и за територии, заети от храсти и треви, не следват компенсаторни плащания по мярката, защото тези територии изначално не могат да служат за пасища.
В съобразителната част на атакуваното съдебно решение правилно е отразено, че процесното уведомително писмо е мотивирано и съответства на изискванията на чл. 59 от АПК за форма и съдържание, вкл. посочване на правните и фактически основания за постановения отказ, който е издаден след изясняване на относимите съм спора факти и обстоятелствата. В таблиците към уведомителното писмо са отразени площите на декларираните парцели, площта им след разрешаване на двойно заявените, площта им след извършените проверки на място и административни проверки, установената за подпомагане площ, оторизираните суми и сумите за извършените плащания.
В тази връзка, правилно е приел първоинстанционният съд, че в процесния случай е било установено застъпване с други земеделски стопани в 15 от заявените по мярка 213 парцела с обща площ от 4.12 ха. По делото са представени доказателства, че административният орган е изготвил уведомителни писма за установените застъпвания до всички земеделски стопани. Жалбоподателят е представил документи за право на ползване за 1.21 ха и е отказал застъпена площ от 2.91 ха. Така общата недопустима площ по заявлението на „А. Т. Л“ ЕООД поради неразрешени в негова полза застъпвания е в размер на 2.90 ха. – цялата заявена площ на БЗС № 66679-10-9-1. Посоченият е с обща площ от 4.47 ха, намиращ се в землището на [населено място], [община], описан като естествени ливади, попадащ в защитена зона Дервентски възвишения. В обжалваното УП е отразено, че недопустима за подпомагане по марка 213 е цялата заявена площ. За парцела е установено застъпване със земеделския стопанин Г.Т, който, за разлика от жалбоподателя, е предоставил документ за правното основание за ползване на застъпената площ. Поради това застъпената площ е оставена като недопустима за подпомагане за „А. Т. Л“ ЕООД и на основание чл. 12, т. 4 от Наредба № 3 от 23 февруари 2011 г, за тях правилно не е отпуснато финансово подпомагане.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касационния жалбоподател следва да заплати на ответника претендираните от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., който размер е определен съобразно нормата на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3740 от 05.06.2017 г., постановено от Административен съд София - град, по адм. д. № 43/2016 г.
ОСЪЖДА „А. Т. Л“ ЕООД с ЕИК: 131495229, с адрес, [населено място], [улица] представлявано от управителя Л.Г, да заплати на Д. Ф "Земеделие", гр. С., бул. Ц. Б ІІ № 136, направените в касационното производство разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.