Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния му представител - юрисконсулт М.С против решение № 184 от 31.10.2017 г. по адм. дело № 196/2017 г. на Административен съд - Ямбол. С него е отменено, като незаконосъобразно решение № 28/311/00515/301/22/01 за налагане на финансова корекция и са присъдени разноски. Прави възражения за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон отм. енително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна по касационната жалба - "Р. И" ЕООД със седалище в град Ямбол изразява чрез процесуалния си представител - адвокат Ж. Кайали становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава становище за частична основателност. Мотивира се с необоснованост и материална незаконосъобразност на изводите на административния съд за липса на нередност при изпълнение на одобрения и финансиран проект. Позовава се на бездействие на търговското дружество да изпълни в цялост заложените финансови параметри за приходи в бизнес плана, което е довело до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и неизпълнение на целите, заложени в чл. 2 от приложимата наредба. Счита за неоснователни и мотивите на съда за липса на правните основания по чл. 70, ал. 1 т. 7 и 8 ЗУСЕСИФ. В същото време изразява становище за правилност на съдебното решение само в частта му, в която е отменено решението на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне за база при прилагане на корекцията и заплатените на бенефициента суми от националния бюджет от 20621.57 лева.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна за наложената финансова корекция върху изплатената финансова помощ от 82486.29 лева със средства от европейските фондове.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Р. И" ЕООД против решение № 28/311/00515/301/22/01 на изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание т. 8.1 от договор № 28/311/00515/ във връзка с т. 4.12; чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.; чл. 30, §1 и 2 от Регламент № 966/2012 г.; чл. 70, ал. 1, т. 3 и 9 ЗУСЕСИФ е наложена финансова корекция в размер на 10310.79 лева. Направени са четири възражения: първото е за незаконосъобразност на Методиката за определяне на санкциите след плащане на проекти по ПРСР 2007-2013, утвърдена от изпълнителния директор на фонда. В тази връзка се твърди, че издателят няма делегирана от закона компетентност, поради което тя е нищожна. Второто е недопустимост за проверяване реализирането на одобрения проект чрез проверка изпълнението на приходната част, залегнала в бизнес плана. Третото е липса на която и да било от хипотезите, предвидени в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, водещи до налагане на финансова корекция. Четвъртото е несъответствие на оспореното решение с целта на закона, поради несъразмерност на корекцията с евентуално извършено нарушение.

Съдът е събрал в цялост административната преписка, както по одобряване и финансиране на проекта, така и по иницииране и налагане на финансовата корекция. Приетите въз основа на нея за установени факти и обстоятелства не са и спорни между страните. В хода на процедурата по ЗУСЕСИФ е възразявано от страна на бенефициента единствено по отношение периода на първата финансова година от проекта. То е прието за неоснователно с обосновани мотиви и доводи в решението за налагане на финансова корекция. Жалбоподателят, нито в жалбата, нито в хода на цялото първоинстанционно съдебно производство е подновил тези си възражения, което е дало основание и на административния съд да приеме 2013 г. за първа финансова година, по отношение на която са изследвани реализираните приходи.

Въз основа на безспорно установената фактическа обстановка, съдът е изследвал наличието на отменителните основания по чл. 146 АПК. Приел е, че решението е издадено от компетентен административен орган при извършено нарушение на административно-производствените правила, квалифицирано от съда, като несъществено. Извършил е преценка за материалната му законосъобразност, като е възпроизвел съдържанието, както на т. 4.12 и т. 8.1 от договора, така и на законовите разпоредби, цитирани в административния акт, като основание за издаването му. Специално по отношение планираните и непостигнати приходи от подпомаганата дейност е съобразил, че в критериите за допустимост и класиране на проектите съгласно приложимата наредба, никъде не е въведен показател "приход". Анализирал е понятието за нередност, така както е дефинирано на общностно ниво в чл. 2, т. 26 от Регламент № 1303/2013 г. Прилагайки го към конконкретния случай е посочил, че приходът не съставлява инвестиция, а е резултат от работеща такава и съответно неизпълнението на заложените, като очаквани приходи в Бизнес плана, не съставлява нарушение на договора по смисъла на т. 4.12 от сключения договор. На следващо място е разгледал разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ с препратките към Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. Счел е, че принципите на икономичност, ефикасност и ефективност касаят държавите-членки и Европейската комисия, но не и отделните икономически оператори, ползватели на помощта. Позоваването на чл. 70, ал. 1, т. 9 в съответната й редакция е отчел не само, като немотивирано, но и като незаконосъобразно, доколкото приложената Методика, на основание на която е определена финансовата корекция е издадена от изпълнителния директр на ДФЗ, а не от Министерския съвет, каквото е нарочното изискване по чл. 70, ал. 2 от закона. Приел е допуснато от административния орган нарушение и на правилото на чл. 1, ал. 3 ЗУСЕСИФ при определяне на базата, върху която се изчислява и налага финансовата корекция. По тези съображения е приел жалбата за основателна, отменил е оспорения административен акт и е присъдил разноски в полза на жалбоподателя. Така постановеното решение е неправилно, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

От приложената преписка се установява, че търговското дружество изпълнява одобрен проект по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР.Оната цел на проекта е строителство на нискоетажна жилищна сграда - част "Бистро и самостоятелни стаи за гости" в с. К., община Т. и осигуряване на устойчива заетост чрез развитие на интегриран туризъм. С. К е окачествено, като селище с влошени социални показатели. Мярката е част от Приоритетна ОС 3 "Качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика", предписани в Регламент № 1698/2005 г. Правната регламентация за финансовото подпомагане по тази мярка е регламентирано в Наредба № 30/2008 г., наричана в настоящото изложение "наредбата". В чл. 2 от нея ясно е определено, че се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката, които са ясно дефинирани: първата е насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; втората е насърчаване създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони; третата е насърчаване развитието на интегриран туризъм. Функционално свързано с постигането на целите е формулираното в чл. 16, ал. 2 от нея общо изискване към проектите да съдържат бизнес план, който да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години. Съществена част от образеца към Бизнес план - Приложение №3 към чл. 16 от наредбата е финансово-икономическият статут на проекта, отразен в част ІV, съставен от приходна и разходна част. Кандидатът е задължен да опише производствената си и търговска програма за целия период на бизнес плана, средногодишната натовареност, производствения капацитет. Отделно от това се описват всички предвидени разходи. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него даннни, информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при произнасяне по проектите за финасиране, да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно от съдържанието на чл. 16, ал. 2, преценката доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 задължително преминава през анализ на тези два фактора - основание за вземане на решение за одобряване на решението за подпомагане по смисъла на чл. 25, ал. 3, т. 1 от подзаконовия нормативен акт. Проверката за съответствие с критериите за оценка по приложение № 6 от него също подлежат на преценка - чл. 25, ал. 3, т. 2 от наредбата. Касае се за преценка на две самостоятелни, значими, но независими едно от друго обстоятелства. Това не е съобразено от съда при позоваването му единствено на критериито по приложение № 6, където не са поочени приходите. Приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със задължителните условия по чл. 16, ал. 2 от нея и са съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и планирани и очаквани приходи. Още повече, че самото понятие "икономическа жизнеспособност" има законово определено съдържание в § 1, т. 6 от наредбата, като генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Докато разходите са относими към реализирането на инвестицията, то реализирането на планираните приходи доказва осъществяване на другите цели по чл. 2, т. 2 и 3 от наредбата. Те също са от особена важност, тъй като идеята е не нещо да се построи, а да се построи такъв обект, който да се използва, като възможност за заетост, повишаване на доходите и развитие на интегриран туризъм в селище с влошени социални показатели. Ето защо при проверка за изпълнението на проекта, управляващият орган правилно и обосновано е изследвал цялостното изпълнение по чизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи. Извършеното изкуствено разделяне от страна на съда е необосновано и формално и не отчита, както целите на Приоритетна ОС 3 в европейското законодателство, така и националната правна регламентация. В този смисъл е формирана и практика, отразена в: решение № 5316 от 24.04.2018 г. по адм. дело № 1945/2018 г. и решение № 6981 от 29.05.2018 г по адм. дело № 3184/2018 г. - ВАС, четвърто отделение.

Изпълнението на целите, поставени в Регламент № 1698/2005 г и национално дефинирани в Наредба № 30/2008 г. задължително следва да става при спазване на общия принцип в чл. 4, §8 от Регламент № 1303/2013 г - добро финансово управление в съответствие с чл. 30 от Финансовия регламент. Касае се за Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 г., чийто чл. 30 прогласява принципите на икономичност, ефективност и ефикасност с дефиниция на всяко едно от използваните три понятия. Касае се за общ принцип, който неправилно административният съд отнася само към държавите членки и Европейската комисия. Обстоятелството, че той касае всички субекти, разходващи пряко или косвено средства от общия бюджет на Съюза се установява например от правилата на чл. 135 от него досежно последващия контрол и последиците при извършването му. Изрично е предвидено, че при договорно неизпълнение от страна на бенефициера, отговорният разпоредител с бюджетни кредити може да събере суми, изплатени недължимо съгласно споразумението.

Кандидатът е кандидатствал с план, представящ производствената и търговска програма по години, който е съществена част от проекта, легално дефиниран в §1, т. 19 ДР на наредбата. Сключеният договор го задължава в т. 4.12 да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план. Проверката за изпълнение на задължението неминуемо преминава и през проверка, както на разходната, така и на приходната част, обективирани в него. Неизпълнението на която и да е от тях съставлява неизпълнение на договорни задължения и по правилото на т. 8.1 от него води до понасяне на съответната отговорност. Преценен от този аспект, изводът на административния орган за неизпълнение на договорно задължение е обоснован. Налице е хипотезата на чл. 46, ал. 1 от наредбата и РА е в правото си да поиска връщане на вече изплатени суми. Същевременно неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е ясна индиция, че бенефициерът не е разходвал средствата ефективно, което действително противоречи на чл. 30, §2, предложение второ от финансовия регламент и съставлява самостоятелно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция.

Настоящата инстанция намира за неправилен и извода на съда за допуснато нарушение при прилагане на Методика за определяне на санкциите след плащане на проекти по ПРСР, утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. На първо място §4, ал. 3 ПЗР на ЗУСУСИФ предвижда по отношение плащанията по ПРСР да се прилагат правила по ЗПЗП и подзаконови нормативни актове по прилагането му. Нарушенията, тежестта и размерът на финансовите корекциия са посочени в приложението към методиката. На касационната инстанция е служебно известно обстоятелството, че самата методика е предмет на оспорване по адм. дело 11440/2017 на ВАС, четвърто отделение. По повод на оспорването е постановено определение от 5.12.2017 г. по адм. дело № 13288/2017 г. на ВАС, петчленен състав. В него въпросната методика е квалифицирана, като подзаконов административен акт. Като такъв съгласно правилото на чл. 195, ал. 1 АПК, тя се прилага до влизане в сила на съдебно решение за отмяната й. Подобно становище е застъпено и в решение № 6981 от 29.05.2018 г. по адм. дело № 3184/2018 г. на ВАС, четвърто отделение.

Методиката е разработена в съответствие с редица регламенти, между които и Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., чийто чл. 58 е посветен на защита на финансовите интереси на Съюза, а чл. 64 на неправомерните плащания. В мотивите на административния акт се обосновава нарушение по т. 30 от методиката, за което се предвижда финансова корекция от 10 %. Настоящият съдебен състав приема, като неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за несъобразяване на принципите на съразмерност, прозрачност и предвидимост, тъй като не са взети предвид особеностите на конкретното неизпълнение. Видно от т. 3 от мотивите към методиката, при вземане на решение относно оттегляне на част от подпомагането, се отчита тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването на условия за подпомагане. При това е пояснено всяко едно от понятията: тежест; степен на неспазване; продължителност; системност. Точка 30 касае нарушения при изпълнение на одобрения проект. Обяснено е, че то се прилага в случаите на непостигане нивата на показателите, залегнали в бизнес плана. Самото неизпълнение е диференцирано в зависимост от констатирания процент на неизпълнение на приходната част, респективно продължителността му: в първия случай е между 20 и 50 %. В зависимост от броя години, през които е налице неизпълнението, корекцията варира от 5% до 15 %; във втория случай е под 20% за една финансова година. По този начин начин, самият административен орган ясно е определил, както параметрите на нарушението, така и конкретния процент от приложимата финансова корекция.

Процесният случай попада в хипотезата, при която се налага корекция от 10 %. Единственото нарушение, допуснато от издателя на акта е определяне на корекция, не само върху средствата от европейския съюз, с които е финансиран проектът, но и върху националните средства. Доколкото решението е издадено на 26.05.2017 г., то е преди изменението на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, обнародвано в ДВ, бр. 85/2017 г. и при определяне на базата за налагане на финансова корекция, не следва да се вземат предвид средствата от националния бюджет. Ето защо базата следва да се определи на 82486.29 лева, а не както я е определил изпълнителният директор на ДФЗ на 103108.86 лева. Това е единствената част, в която заповедта му е незаконосъобразна, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Решението на административния съд ще следва да се отмени в частта му, в която е отменено решение № 28/311/00515/301/22/01 за налагане на финансова корекция върху базата от 82486.29 лева - отпуснати средства за подпомагане от европейските фондове и жалбата се отвърли, като неоснователна. В останалата част за незаконосъобразност на наложена финансова корекция върху база от 20621.57 лева, отменителното решение на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед частичната основателност, както на първоинстанционната жалба, така и на касационната такава, разноските от двете страни следва да се понесат, така както са направени, поради което решението на административния съд подлежи на отмяна и в частта му досежно присъдените разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върх овният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 184 от 31.10.2017 г. по адм. дело № 196/2017 г. на Административен съд - Ямбол в частта му, в която е отменено решение № 28/311/00515/301/22/01 от 26.05.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта му на наложена финансова корекция върху основа от 82486.29 лева, финансирана със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по договор № 28/311/00515 от 18.06.2012 г. и са присъдени в полза на "Р. И" ЕООД разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от "Р. И" ЕООД със седалище и адрес на управление в град Ямбол, ул. "Търговска" № 35 в тази й част и оставя без уважение искането за присъждане на разноски.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184 от 31.10.2017 г. по адм. дело № 196/2017 г. на Административен съд - Ямбол в останалата му част.

О. Б. У. искането на Държавен фонд "Земеделие" за присъждане на разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно.