Образувано е по касационна жалба на Д.С, чрез процесуалния й представител адв.. Т, срещу решение № 1090/16.06.2017 г., постановено по адм. дело № 1939/2016 г. по описа на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - началникът на РДНСК ЮИР - Бургас, чрез процесуалния си представител юрк.. П, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Останалите ответници не вземат участие в процеса.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Второ отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Д.С против заповед № ДК-10-ЮИР-40/16.08.2016 г. на служител на РДНСК-ЮИР, оправомощен от началника на ДНСК с правомощията на началник на РДНСК - ЮИР, като неоснователна. С процесната заповед е отхвърлена жалбата на Стоянова срещу разрешение за строеж № 12/05.02.2016 г., издадено от главния архитект на община С., с което на „Еко почивка“ ЕООД, гр. Б., е разрешено изграждането на еднофамилна жилищна сграда с РЗП 640 м в УПИ Х-46 в кв. 9 (поземлен имот с идентификатор 81178.501) по КК на град Черноморец, община С.. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения административно - производствените правила и същата е съобразена с материалния закон. Съдебният акт е неправилен.
По делото е представено решение № 124/30.01.2017 г. по гр. дело № 5365/2016 г. на Районен съд - Бургас, с което е уважен предявеният от Д.С отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 67 ЗС против „Еко почивка“ ЕООД, като е прието за установено между страните, че ответното дружество не е собственик на право на строеж на масивна триетажна хотелска сграда (секция) 1, със застроена площ 152.25 кв. м., предвидена за построяване в южната част на дворно място, находящо се в гр. Ч., образуващо УПИ Х-46 в кв. 9 по ЗРП на гр. Ч., с площ 890 кв. м, а съгласно одобрената КККР на гр. Ч., представляващо ПИ с идентификатор 81178.501.80, с площ 900 кв. м, поради погасяването му по давност. С решение № VI-50/14.08.2017 г. по въззивно гр. дело № 384/2017 г. на Окръжен съд - Бургас е потвърдено решението на районния съд. С определение № 205/23.04.2108 г. по гр. дело № 3933/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Първо отделение на ГК, не е допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд - Бургас.
При тези данни по делото, настоящата инстанция намира, че установеното със сила на пресъдено нещо погасено право на строеж на „Еко почивка“ ЕООД представлява нов факт от значение за делото, по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, се преценява към момента на приключване на устните състезания. Разпоредбата има предвид такива факти, които променят съществувалото към момента на издаване на акта правно положение. Значение на такъв факт, има влязлото в сила решение № 124/30.01.2017 г. по гр. дело № 5365/2016 г. на Районен съд - Бургас, с което, в исково производство, е установено погасено право на строеж на възложителя „Е. П“ ЕООД в ПИ с идентификатор 81178.501.80 по КК на гр. Ч..
Това решение внася съществена промяна в правното положение на страните, при условията на което е издадена обжалваната заповед, предвид което следва да бъде съобразено при разрешаване на спора по същество. В случая давностният срок по чл. 67 ЗС е изтекъл и правото на строеж на дружеството е погасено в полза на собственика на имота Д.С.С като възложителят - „Е. П“ ЕООД, не притежава валидно право на строеж в ПИ с идентификатор 81178.501.80 по КК на гр. Ч., издаденото разрешение за строеж в процесния имот се явява безпредметно. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не следва да обсъжда останалите доводи касационната жалба.
По посочените съображения, обжалваното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отменена заповед № ДК-10-ЮИР-40/16.08.2016 г. на служител на РДНСК-ЮИР, оправомощен от началника на ДНСК с правомощията на началник на РДНСК - ЮИР.
При този изход на спора и направеното искане от пълномощника на касатора, РДНСК - ЮИР следва да бъде осъдена да заплати на Д.С сторените разноски по делото за две съдебни инстанции. Настоящата инстанция намира направените възражения за прекомерност на съответното адвокатското възнаграждение в производствата пред Административен съд - Бургас и пред Върховния административен съд за основателни. Предвид фактическата и правна сложност на спора, проявената процесуална активност от страна на адвоката на Стоянова и предвидения минимален размер на възнагражденията за този вид дела в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., претендираните адвокатски хонорари за първата инстанция от 1800 лева и 2750 лева за касационната инстанция, следва да бъдат намалени до 1200 лева всеки. РДНСК - ЮИР следва бъде осъдена да заплати и сторените разноски от касатора за държавни такси в размер на общо 15 лв, както и 680 лева за депозит по назначената по делото СТЕ.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1090/16.06.2017 г., постановено по адм. дело № 1939/2016 г. по описа на Административен съд - Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № ДК-10-ЮИР-40/16.08.2016 г. на служител на РДНСК-ЮИР, оправомощен от началника на ДНСК с правомощията на началник на РДНСК - ЮИР и оставеното с нея в сила разрешение за строеж № 12/05.02.2016 г. издадено от главния архитект на община С., с което на „Еко почивка“ ЕООД, гр. Б., е разрешено изграждането на еднофамилна жилищна сграда с РЗП 640 м в УПИ Х-46 в кв. 9 (поземлен имот с идентификатор 81178.501) по КК на град Черноморец, община С..
ОСЪЖДА РДНСК-ЮИР, да заплати на Д.С сторените от нея разноски за две инстанции, в размер на общо 3095 (три хиляди деветдесет и пет) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.