Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „М. Е“ АД, представлявано от Изпълнителния директор Г.Д, срещу решение № 2224/02.04.2018 г. на Административен съд София -град по адм. д. № 5848/2016 г., с което отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-29002915002310-091-001/28.10.2015г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 669/22.04.2016г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София.

От съдържанието на касационната жалба се извлича, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно са тълкувани действията по правото на ползване на данъчен кредит по процесните сделки. Твърди, че отказът на данъчните органи да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на „М. Е“ АД по процесните доставки противоречи на събраните доказателства и на постоянната практика на Съда на ЕС. Излага доводи, че първоинстанционния съд неправилно не е кредитирал представените по делото писмени доказателства. Позовава се на практиката на ВАС по подобни казуси. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен РА.

Ответникът по касация директора на Дирекция „ОДОП“ София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Предмет на оспорване е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 314 707, 37 лв. на основание чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1 от...