Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Т. Б. И“ ЕООД, ЕИК 112114491, представлявано от управителя П.К, чрез адв.. М, против решение № 64 от 10.01.2018 г. по адм. д. № 1189/2017 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-13-1400900-091-01 от 15.12.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 176 от 05.03.2015 г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. П. относно определени публични задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит в размер общо на 166 738, 34 лева, ведно с прилежащи лихви в общ размер на 25 993, 19 лева.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради материална незаконосъобразност, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че доводите на ревизиращите органи почиват на изводи за липсата на доказателства относно произхода на машините при предходния доставчик. Касаторът моли да бъде отменено решението. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - директор на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП,чрез юрк.. Р, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното:

Делото е във фаза на втора касация. При предходното му разглеждане във ВАС делото е върнато за...