Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП"-Варна против решение № 2618/23.12.2016г., постановено по адм. д. № 3729/2015г. по описа на Административен съд –Варна.
В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АС – Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 710 лв.
Предмет на делото е и частна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, против определение № 1294/17.05.2017г. на АС-Варна, с което е оставено без уважение искането на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна за изменение/допълване на решението в частта за разноските. Иска се съдът да отмени обжалваното определение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.
Предмет на обжалване пред АС-Варна е бил Ревизионен акт № 171300219/16.07.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В., в частта потвърдена с Решение № 616/27.01.2014г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който са установени задължения по ДДС за данъчни периоди м. октомври, м. ноември и м. декември 2011 г. в общ размер на 199 159.60 лв. и лихви в размер от 33 341.62 лв. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 115/03.10.2011 г., № 182/26.10.2011 г., № 142/17.10.2011 г., 138/11.10.2011 г„ № 135/09.10.2011 г., № 195/02.11.2011 г„ № 332/23.12.2011 г., № 314/20.12.2011 г. и № 308/16.12.2011 г., издадени от [фирма]; фактури № 10..029/04.10.2011 г., № 10..048/26.10.2011 г., № 10..046/25.10.2011 г., № 10..42/21.10.2011 г., № 10..037/18.10.2011 г. и № 10..32/14.10.2011 г., издадени от [фирма] и фактура № 18/22.11.2011г., издадена от [фирма].
С решението си първоинстанционният съд е отменил процесния РА в частта му, с която е отказано право на ползване на данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма]. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка.
За да отмени РА в обжалваната му част съдът е извършил съвкупен анализ на множество писмени доказателства - търговски документи /ЧМР/, изходящи от доставчика, стокови разписки, дневници за входящи суровини, изследване на сметки 302 и 3003, стоковия баланс, установяващ проследяемост на стоката, предмет на сделките по процесните фактури от постъпването до последващата й реаизация. В съвкупност с тези документи са преценени и 34 броя актовете за експертиза за внесени суровини и храни от животински произход, изготвени на осн. чл. 242, ал. 2 от ЗВД от Областна дирекция по безопасност на храните гр.В. Т, изискани от органа по приходите при извършване на ревизията и подробно обсъдени от директора на ОДОП В. Т в негово решение № 616/27.01.2014г. Приел е за доказано, че предаването на стоките по доставките по фактурите издадени от тримата доставчици, поради което за него е възникнало право на данъчен кредит за тези доставки. Приел е за установено че стоката по процесните фактури съответства напълно на изготвените актове за експертиза. Обжалваното решение е правилно.
Според настоящият състав съвкупната преценка на събраните доказателства - складови разписки, търговски документи, издадени от доставчиците, търговски документи, издадени от производителя на месо C., Белгия, инфойс фактури, международни товарителници, в т. ч съдебните експертизи сочат, че процесните доставки са реално извършени. Стоката е получена от ревизираното дружество в склад-транжорна, находяща се в [населено място]. Тримата доставчици са издали на ревизираното дружество фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, стоките предмет на издадените фактури са придружени от търговски документи, издадени от производителя на месо C. Белгия, съставени в изпълнение на задължението по чл. 245, ал. 2 от ЗВМД (ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ) (ЗВМД). Съгласно посочената разпоредба при транспортирането суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях, се придружават с ветеринарномедицински и/или друг документ, в който е вписан и ветеринарният регистрационен номер на обекта, от който произхождат. Връзка между фактурите и съответните търговски документи се установява и от представените актове за експертизи на Областна дирекция по безопасност на храните гр.В. Т, съставени от ветеринарен лекар в присъствието на управителя на [фирма]. Описаната във фактурите стока съответства напълно на изготвените Актове за експертизи. Само две от фактурите /195 и 314/ не са налични такива Актове, но складовите разписки и дневниците за завеждане на входяща суровина напълно съответства на вида и количествата на стоката, описана в тях. Анализът на доказателствата сочи, че [фирма] е предоставило на [фирма] за складиране и последваща преработка същите количества стока, имайки предвид че става дума за родово определени вещи, което оборва твърдението на органа по приходите, че стоката не е същата и че на входа на [фирма] всъщност нямало никаква стока. Проследената стока е вложена е като суровина при последваща преработка. Фактурите, издадени между [фирма] и [фирма] съответно са начислени съответно с декларациите на двете дружества по ЗДДС. В тази насока е и констатацията на вещото лице по проведената основна ССЕ при първоначалното разглеждане на спора, по нея експертът посочва, че от анализа на с-ка 302 –материали и с-ка 304 – стоки към датата 30.09.2011 г. по тях движение няма. Дружеството не е разполагало с налични стоки от такъв вид. За следващия период от м. 10.2011 г. до м. 12.2011 г. (процесния данъчен период) вещото лице установило съответствие по вид и количество на осчетоводеното придобито свинско месо спрямо същото по вид и количество такова отразено като продажби. Към 31.12.2011 г.. според данните, отразявани в стоковия баланс на дружеството същото вече не е разполагало с налично количество св. Месо. След като не са спорни взаимовръзките между [фирма], [фирма] и [фирма], то проследената родово определената стока „свинско месо“, заведена в дневниците за входяща стока - съответства напълно на складовите разписки и най-вече на търговските документи на доставчика от Белгия, доказващи произхода на стоката, придобита от [фирма], чрез неговите доставчици – [фирма] ; [фирма] и [фирма].
Правилно е приел съда, че материалната и кадрова обезпеченост на доставчиците е несъществен аргумент, на който приходните органи основават тезата си, доколкото доставчиците осъществяват дейността си като посредници, търгуват на едро, като впоследствие чрез вътрешни доставки реализират придобитата стока, в случая на [фирма].
В подкрепа на изложеното дотук касационният съд съобразява и се позовава на даденото задължително тълкуване на относимите текстове от Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка /макар и за услуги/ е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. Обратното, установено надлежно и своевременно отчитане между страните и към бюджета, документално и фактически.
С оглед горното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Разноски: С оглед изхода на спора на [фирма] като ответник по касация следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 4855 лева, съгласно представеният списък.
По съществото на частната жалба на ДД "ОДОП" Варна се приема следното:
С обжалваното определение АС-Варна е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските. Съдът е счел, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, според която в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могла да представи в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от изхода му. Съдът е приел, че изводите му не са формирани само въз основа на нови представени от жалбоподателя писмени доказателства. Определението е правилно.
Вярно е, че в хода на съдебното производство жалбоподателят е представил ново писмено доказателство - експертиза № 693, но крайните изводи на съда относно незаконосъобразността на РА са формирани въз основа на съвкупен анализ на множество писмени доказателства - търговски документи /ЧМР/,изходящи от доставчика, стокови разписки, дневници за входящи суровини, изследване на сметки 302 и 3003, стоковия баланс, установяващ проследяемост на стоката, предмет на сделките по процесните фактури от постъпването до последващата й реаизация. В съвкупност с тези документи са преценени и 34 броя актовете за експертиза за внесени суровини и храни от животински произход, изготвени на осн. чл. 242, ал. 2 от ЗВД от Областна дирекция по безопасност на храните гр.В. Т, изискани от органа по приходите при извършване на ревизията и подробно обсъдени от директора на ОДОП В. Т в негово решение № 616/27.01.2014г. Правилно разноските са възложени на ответната страна.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2618/23.12.2016г., постановено по адм. д. № 3729/2015г. по описа на Административен съд –Варна.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1294/17.05.2017г., постановено по адм. д. № 3729/2015г. по описа на Административен съд –Варна.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски за касационната инстанция в размер на 4855 /четири хиляди осемстотин педесет и пет/ лева. Решението е окончателно.