Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК, вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационнa жалбa от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Б. против Решение № 1891/18.11.2016 г., изменено в частта за разноските с определение №2054/07.12.2016 г., постановени по адм. д.№695/2016 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен РА №Р-02000215004776-091-001/07.12.2015 г. на ТД на НАП-Бургас, потвърдени с Решение №53/23.02.2016 г. на ДД „ОДОП“-Бургас, с който на И. С. С. от [населено място] при условията на чл. 19, ал. 1 ДОПК са установени задължения и лихви.
Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на решение, с което да бъде потвърден РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на по 3 115 лв. за всяка инстанция.
Ответникът И. С. С. от [населено място] взема становище за неоснователност на касационната жалба, чрез процесуален представител адв. Д., който претендира разноски - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1025 евро.
Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Кумулативно необходимите предпоставки за това са:
- лицето да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното;
- да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител;
- вследствие на това поведението, да не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение.
Безспорно е, че през периода 16.11.2009 г. - 16.05.2013 г. жалбоподателят е бил вписан в Търговския регистър като управител и собственик на капитала на [фирма]. Въз основа на ЗВР № 1300063/11.01.2013 г. е била извършена на търговското дружество ревизия с обхват задължения по ЗКПО за периода 12.08.2009 г. - 31.12.2011 г. и по ЗДДС за периода 17.09.2009 г. - 31.12.2012 г. В хода на ревизията е констатирано, че жалбоподателя е декларирал в регистрите по ЗДДС и в ГДД по чл. 92 от ЗКПО документи с невярно съдържание - фактури за доставки на СМР от посочени в акта доставчици: [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], водещи до намаляване на действителните размери на ДДС и КД, което според приходните органи сочи, че съзнателно е действал с цел да укрие факти и обстоятелства, водещи до недеклариране на действителните данъчни задължения на дружеството. Ревизионното производство е приключило с издаване на РА № 021301168/10.09.2013 г., с който са установени задължения на дружеството в общ размер на 69 152.98 лева, в т. ч. задължения за ДДС 57034.95 лева и корпоративен данък 12 118.03 лева. Изготвена е също справка за задълженията на [фирма], съгласно която, освен задълженията, установени с посочения ревизионен акт, дружеството има задължения за данъци и осигуровки към 04.11.2015 г., подлежащи на разпределение от публичен изпълнител по приложена справка от СУП в размер на 108 296.06 лева. Преди приключване на ревизионното производство, на 16.05.2013 г. собственика е прехвърлил дружествените дялове от [фирма] на лицето Б. Х. Х., който е придобил дялове от още около 60 дружества с разнородна дейност, включени в списъка на длъжниците по чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК с неуредени публични задължения към НАП, които нямат имущество. Ревизираното лице е прехвърлил на същото лице и дружествените си дялове от други две дружества - [фирма] и [фирма], също без имущество с установени публични задължения в големи размери и включени в списъка на длъжниците по чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК с неуредени публични задължения към НАП.
Като влязъл в сила, ревизионният акт се ползва с доказателства сила относно обстоятелствата, формиращи задълженията.
Спорни са били останалите кумулативните изисквания за отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК, а именно: поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие на това поведение на лицето да не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
Всички обсъждани в РА, включитено и подробно възпроизведени в касационната жалба на ДД"ОДОП"-Бургас действия във връзка с разпореждане на активи, са осъществявани за период преди влизане в сила на РА с установените задължения от непризнат данъчен кредит по фактури, неотразяващи реални доставки и съответно - определен корпоративен данък от непризнати разходи по същите фактури.
Не се спори също така, а и се установява от приложените в преписката писмени доказателства, че установените с ревизионен акт задължения на търговското дружество не са погасени.
За събирането им е образувано изпълнително производство, в хода на което е установено от публичния изпълнител, че дружеството понастоящем не притежава активи, върху които да се насочи изпълнението.
Така установените действия от страна на данъчно-задълженото лице са довели до установени задължения, за които е издаден РА, но действията са преди издаване и влизане в сила на РА, поради което не е налице причинно-следствената връзка между поведението на данъчния субект и невъзможността за събиране на публичните вземания, установени с РА. Доколкото предприятието е прехвърлено с всички активи и пасиви, не може да бъде споделен и изводът на приходните органи, че по този начин е препятствано събирането на вземанията. Данните за липса на ДМА - сгради, машини, съоръжения и транспортни средства също не променят горния извод, тъй като показателите за ликвидност на [фирма] през процесния период са в референтните стойности или по-високи от тях, т. е. предприятието е било в състояние да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, каквото е заключението на приетата по делото съдебно-счетоводната експертиза. В този смисъл са и мотивите в Решение №169/19.06.2015 г. на и. д. ДД"ОДОП"-Бургас, с което е отменен първоначално издадения РА №Р-02000214002496-091-001/06.04.2015 г. по реда на чл. 19 ДОПК и е върната преписката за нова ревизия, със задължителни указания.
При новата ревизия отново не са изпълнени указанията на горестоящия административен орган за установяване с надлежни за това доказателства, че е изпълнено изискването по приложимата норма за наличие на причинно - следствена връзка между поведението на данъчния субект и невъзможността публичните задължения, установени с влязъл в сила РА, издаден на дружеството да бъдат събрани.
Решаващо в случая е, че органът по приходите не е предприел съответните действия във връзка с изпълнение на ревизионния акт, с който са установени задълженията на дружеството. В доказателствена тежест на приходните органи е да установят по безспорен начин, че са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник - задълженото ЮЛ. Липсват данни за проявена активност в тази насока. В производство, в което доказателствената тежест е за приходните органи по силата на общата разпоредба на чл. 170, ал. 1 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, проявената пасивност има за резултат недоказаност на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК.
При липсата на всички изискуеми кумулативни предпоставки по чл. 19 ДОПК, отговорността на лицето и издадения РА на това основание, са незаконосъобразни, както е приел първоинстанционния съд.
Не са допуснати визираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид направеното искане, на ответника следва да се присъдят разноски за процесуално представителство и защита пред касациоснната инстанция в доказания размер -- договорено и внесено адвокатско възнаграждение 1025 евро, в левова равностойност - 1999 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1891/18.11.2016 г., изменено в частта за разноските с определение №2054/07.12.2016 г., постановени по адм. д.№695/2016 г. по описа на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Б. да заплати на И. С. С. от [населено място] разноски в размер на 1999 /хиляда деветстотин деветдесет и девет/ лева.
Решението е окончателно.