Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител адв. Р. Т., срещу решение №5412 от 26.07.2016 г. на Административен съд София – град, трето отделение, 2 състав, по адм. дело № 3551/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-27/31.07.2015г. на Комисия за енергийно и водно регулиране / КЕВР/, в частта му по раздел ІV, т. 5 и т. 6 и е осъдил същото да заплати на КЕВР разноски. Касаторът намира така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател първоинстанционния съд не е анализирал правилно фактическата обстановка, послужила за взимането на решение №Ц-27/31.07.2015г., същия не е анализирал подробно и в съвкупност ценообразуващите елементи, които служат за образуване на цената за достъп. На последващо място касационния жалбподател счита, че административния съд не е отчел, че цената за достъп по раздел IV, точка 5 от Решение №Ц-27 неправомерно включва разходи за допълнителен резерв, включени и в цената за достъп по раздел IV, точка 1 от Решение №Ц-27. В касационната си жалбата същия релевира доводи, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че включването на компенсационни разходи е цената за достъп по раздел IV, точка 5 е законосъобразна, като не е отчел, че тези разходи са покрити и от Решение №Ц-25/29.07.2013г. на КЕВР. На последващо място касаторът счита, че е налице нарушения в материалния закон, изразяващо се в следното: дружеството е присъединено към електроразпределителна мрежа, а не към електропреносната, следователно се излагат доводи, че няма законово основание производителите, които не са присъединение към електропреносната мрежа да дължат цена за достъп до същата; определената в раздел...