Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „ОДОП” - гр. Б., подадена чрез юрк. Т., против решение № 585 от 04.04.2017 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 1639/2016 г., с което по жалба на [фирма] е изменен ревизионен акт № Р-02000215009695-091-001/10.05.2016 г., издаден от В. Х. Р. на длъжност началник сектор при ТД на НАП гр. Б. и В. В. А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с решение № 169/05.07.2016г. на директора на дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Б. при ЦУ на НАП, като вместо главница в размер на 368 293, 79 лева и лихва в размер на 24 486, 93 лева, са определени задължения по ЗДДС – главница в размер на 3 699, 06 лева и лихва в размер на 277, 98 лева. В останалата част, жалбата на [фирма] против РА е отхвърлена. Съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата, административният съд е осъдил страните да заплатят разноски по делото, както следва: [фирма] да заплати на НАП разноски в размер на 65 лева и НАП да заплати на [фирма] сумата от 2 426 лева, представляваща сторените разноски по делото. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Касаторът излага доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че фактическата обстановка по делото не е била спорна и същата е установена правилно от съда. Спорът е по приложението на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Касаторът счита, че предвиденият в нормата на чл. 45, ал. 3 от...