Производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП против решение № 748/09.05.2017 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 14 по описа за 2017 г. на този съд. С решението е прогласен за нищожен Ревизионен акт № 161302677/03.08.2016 г., издаден от Д. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 773 от 05.12.2016 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П., при ЦУ на НАП, с който на [фирма] /сега [фирма]/, не е признат данъчен кредит в размер на 91 760 лв. и са начислени съответните лихви в размер на 77 806, 08 лева. В жалбата е посочено касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че констатираният с Решение № 995 от 20.05.2015 г. на АДмС.- Пловдив по адм. д. № 597/2014 г., порок на ревизионен акт № 161302677/23.10.2013 г. е отстранен, като органът по приходите В. А. – началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, е издала на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК - ЗОКО № К1302677/20.07.2016 г., с която е определила Д. Г. Д. за компетентен орган за издаване на РА на [фирма] във връзка с извършена ревизия, по която е съставен РД № 1302677/16.08.2013 година. С оглед изложеното касаторът счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд за нищожност на процесния РА № 161302677/03.08.2016 година. М. В административен съд, Осмо отделение да отмени обжалваното съдебно решение, като върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3580 лева. Прави...