Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от адвокат Т. А. Б. като пълномощник на Ж. Д. Т. против решение № 1215 от 15.06.2016г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 3360/2015г. С него се отхвърля оспорване по жалба на Т. против решение № 2153-15-137 от 08.12.2015г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № [номер]/Ра-725/17.09.2014г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на ПОИ Пловдив чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане. С последното се изменя разпореждане № [номер], протокол № Ра-910/30.12.2013г. в което се добавят т. 2 и т. 3 съответно от набраната сума за пенсия за периода от 15.05.2014г. до 30.09.2014г. да се удържи сума в размер на 435.32 лева и по т. 3 да се удържа от 01.10.2014г. сума в размер на 32.22 лева месечно до окончателното погасяване на дълга.

Съдът е установил фактите по спора и е констатирал, че с предходно разпореждане на органа са установени недобросъвестно получени суми и е постановено тяхното възстановяване, спорът за които е разрешен и по съдебен ред с изменение в размера на сумите. С обжалваното разпореждане и решение е посочено само начина на въсттановяване на недобросъвестно получените суми. Съдът е разгледал и всички възражения относно компетентността...