№ 146

гр.София, 13.06.2018г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря В.Стоилова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N278 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба сещу решение от 17.10.2017г. по гр. д.№7569/2017г. на ГС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 83, ал. 4 ЗДАНС.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля.

Жалбоподателят Д. Г. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде уважен предявения от него иск.

Ответникът - Д. А. „Н.с.“, в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Д. Г. осъдителен иск срещу Д. А. „Н.с.“ /ДАНС/ за заплащане на парично обезщетение в размер на 11 897, 58 лева за неползван платен годишен отпуск за 70, 5 работни дни, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба от 16.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Прието е за установено, че жалбоподателят-ищцец в производството, е работел по служебно правоотношение в ДАНС за периода от 01.01.2008 г. до 18.11.2013 г., като...